231 са професионалните приемни семейства в областите Монтана, Видин и Враца, показват данните на социалните служби. Те се грижат за малко над 200 деца. Според анализите на Националната асоциация по приемна грижа през последните години приемните родители намаляват и основната причина е липсата на социална сигурност. Професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори, т.е. нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, между настаняванията на деца, те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати, казват от Асоциацията.
В област Враца има 63 професионални приемни семейства, съобщи директорът на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ Мария Търнавска. Само в осем от тях няма настанени деца. каза Търнавска.
"В последните години намаляха приемните семейства, имаше период, в който бяха над сто. Всъщност, целта не е да получаваш средства от държавата, а да осъзнаваш, че полагаш качествена и пълноценна грижа за дете, и през това време непрекъснато си в контакт със социални работници“, казва Търнавска.
В Монтана приемните родители са 86. Те се грижат за 74 деца. Според директора на регионалната социална служба Валери Димитров и в Монтана приемните семейства намаляват. В началото на тази година са заличени две. Основната причина за заличаване е лична молба на семействата или нарушаване на нормативите.
„Често тези хора се приемат като истински родители и смятат, че сами могат да вземат решения при отглеждането на децата, настанени при тях. А това на практика не е така – има строги правила, постоянен контакт с нашите служби и важните решения се вземат от нашите експерти.“, коментира Димитров.
Във Видинско има 82 приемни семейства, при които са настанени 86 момичета и момчета.
В областта са закрити две сиропиталища - във Видин и в Белоградчик. През 2010 година в дома във Видин имало 71 деца. До средата на 2019 година там останало само едно, което през същата година било настанено в приемно семейство, а домът официално е закрит на 1 януари 2020 г. Домът в Белоградчик е затворен през 2016 година.
В страната средномесечният брой деца, настанени в приемни семейства, през миналата година е бил 1480, като 151 от тях са с увреждания. 501 от децата са от 0 до 3 години, от които с увреждания са 18. Децата от 3 до 6 години в приемни семейства са 306, 26 от тях са с увреждания, а от 6 до 14 години - 457, 73 с увреждания. Между 14 и 18 години децата при приемни родители са 215, от които 34 са с увреждания.
„Според законодателството за закрила на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в специализирани институции. Такива има само 4 на територията на цялата страна. Това обяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа“, обясни Александър Миланов, шеф на Асоциалцията. Според него, причина за сравнително малкия брой деца с увреждания в приемни семейства е по-късното им диагностициране, а това е проблем за предоставяне на адекватна подкрепа за тях и семействата им.
Данните на Националната асоциация по приемна грижа показват, че през миналата година приемни семейства за цялата страна са били 1638, но само в 1239 от тях са настанени деца. В 400 приемни семейства или във всяко четвърто няма дете. Най-много са приемните семейства в областите Варна, Хасково, Монтана, Шумен и Пазарджик.
Само едно професионално семейство в страната се грижи за четири деца. 14 са дали дом на по 3 деца. По две деца са настанени в 149 семейства, а за едно се грижат 1075 семейства.
В същото време, към края на ноември по данни на Министерството на труда и социалната политика, децата, настанени в центрове за настаняване от семеен тип, които замениха сиропиталищата, са около 3000
СИТ
