Българската православна църква отбелязва днес на 15 август Успение на Пресвета Богородица. Това е един от дванадесетте големи християнски празници и най-почитаният от летните. Той е в един и същи ден за православни и католици.
Най-старото място, свързано с култа към Света Богородица, е храмът „Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век там, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Според Светото Писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуснала земния си живот и отишла при сина си - Исус Христос. Три дни преди това Архангел Гавраил съобщил на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание било да види Светите апостоли заедно и по чуден начин те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица. Нейното тяло било положено в пещера, затворена със скала, в Гетсиманската градина
Когато няколко дни по-късно закъснелият апостол Тома дошъл да се поклони пред Света Богородица, той намерил в пещерата само плащеницата ѝ. След това Пресвета Богородица се явила пред апостолите, обкръжена от ангели и им казала: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни”.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица, която е на 8 септември. Тогава се чества рождението на Божията майка.
Днес след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Миряните се уповават на вярата си и търсят покровителството на Света Богородица в различни житейските проблеми, за здраве и закрила на семейството.
Около този празник се организират родови срещи, свързани с жертвоприношение – готви се курбан и се раздава за здраве, живот, за плодородна година, против премеждия и болести.
На трапезата, според традицията, трябва да има питка, украсена с орнамент, каша от пилешко месо, варено жито, царевица и тиква. Поднасят се диня, круши, грозде и други летни плодове.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените. Това е така, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството.
Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят дарове в храма и да се поставят пред Богородичните икони.
В някои области и региони това е денят, на който местните обират първата реколта от лозето. На този ден по традиция се яде грозде и диня.
Не се върши работа на този ден. Според народните вярвания, ако на този ден вали дъжд, следващата година ще е плодородна.
Днес празнуват всички, кръстени Мария, както и наречените Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан. Името Мария (Μαριά) е гръцката форма на арамейското Мариам (מרים), както се казва Божията майка, което пък вероятно произхожда от древноегипетското Меритамон - дъщеря на фараона Яхмус и жена на Рамзес Велики. Нейното име означава „обичана от Амон”, върховното божество в пантеона на Древен Египет.
СИТ
