С палатки и кемпери край реки и язовири и високо в Балкана търсят прохлада в летните горещини хората от Северозапада. По бреговете на река Искър, на Дунав и на язовир „Огоста“ никнат малки селища, из които тичат деца, рибари чакат слука, а смелчаците се хвърлят във водата.
Често отпуската се свързва с дълго пътуване до морето, но Северозападът предлага истински изкушения без изморително пътуване.
През уикенда на брега на Искър се събират хората от целия Северозапад, идват и столичани. Пускат се с канута, ловят риба, правят слънчеви бани и се разхлаждат в реката.
„Като на хотел е, освободи ли се място, само след два часа е заето. Има хора отвсякъде. Семейства с деца, любители на дивото къмпингуване, рибари и екстремни души, които летят с канута из бързеите.“, разказват врачани, избрали да се заредят с енергия край живописните брегове на Искъра.
Малки селища има и по бреговете на язовир „Огоста“ край Монтана. Водоемът привлича основно рибари, тъй като се смята за рая на рибарите. Цели семейства остават край язовира за седмици. Градът е близо, пазаруват, палатките и кепмерите са оборудвани с всичко необходимо, а вечер всички се събират заедно около огъня.
„Струпваме се заедно, печем риба, разказваме си истории, ставаме едно голямо семейство. Няма познати – непознати, едно сме, щом обичаме дивото, чистия въздух и свободата, ставаме семейство.“, разказва Иван от София, който всяко лято отделя поне по седмица, за да бъде на брега на язовира.
Познава местата, където има добър улов. Стига с лодка до трудно достъпни и спокойни места, защото рибата станала плашлива. Често по–едрите екземпляри се откриват при ръкавите на язовира. Вади се платика, каракуда и кефал, а в местността Локвите - червеноперки и каракуди. Костурът се среща из целия водоем, но напоследък се вадят предимно дребосъци. На стената на язовир Огоста е възможен улова на по–едри скобари и бели мрени, но и те кълват все по–рядко.
Друго място за хвърляне на въдици и почивка през лятото са бреговете на Дунав. Макар че след приемането на страната ни в Европейския съюз, къпането в граничната река е забранено, защото тя се смята за отходния канал на Европа, никой не може да спре родените край Дунав да ходят на плаж и да се разхлаждат в реката.
Има и много рибари, които влизат с лодки в реката, а плажовете са пълни с хора, които търсят прохлада.
След дълга и изморителна седмица всеки има необходимост да презареди батериите. Един търси водата, но друг избира дивото на Балкана. В целия Северозапад има много екопътеки – край Вършец, Чипровци, Берковица, в Копиловския балкан.
Само на около 7-8 км от Берковица, където се сливат в едно водите на Сливашка, Ценкова и Средна бара, са Хайдушките водопади. Пътят до тях носи удоволствие и е много подходящ за семейни изживявания. Има маркировка, а водопадите са част от маршрута Ком – Емине , Хайдушки водопади – Тузлата – Голям Ком.
Името на водопадите идва от легендите, че в Берковския Балкан са се подвизавали няколко хайдушки чети. Разказва се, че зад голям каменен отломък на единия от водопадите има вход на пещера. Именно там било скривалището на хайдутите, които били търсени под дърво и камък от потерите. Сведенията са, че в това тайнствено място има няколко тунела. По пътя има поляна с дървени беседки и обособени места за палене на огън. Преходът не е труден и спокойно се изминава и от деца.
Дължината на екопътека „Хайдушки водопади“ е около 5 км. По протежението на пътя се извива и една от реките, които се вливат във водопадите, а край отрупаните с плод дрянове се спират всички.
За по-печените планинари има и по-тежки маршрути към върховете Миджур, Тодорини кукли, Трите чуки.
На практика през лятото Северозападът предлага всичко – диво къмпингуване край реки и язовири, преход в Балкана, както и басейни с минерална вода в Спанчевци, Бързия и Вършец.
В последните години са хит и домашните басейни. Вече се намират всякакви размери и доставят забавления и прохлада на място – у дома, в двора или на вилата.
СИТ
.jpg)
