Северозападът има сериозен потенциал, но се нуждае от адекватна дългосрочна стратегия за развитие, в която да се заложат работещи мерки за подкрепа на бизнеса и насърчаване на инвестициите
Госпожо Вецина, вие бяхте инициатор на първия регионален форум Бизнесът и регионите, организиран от списание БГлобал в Монтана, на който присъстваха едни от най-големите компании от трите области. Каква беше ползата?
Това е първото подобно събитие за областта и региона от близо 30 години и ползата е огромна. Първо, защото успяхме да покажем другото лице на Северозапада чрез ключови за икономиката на страната компании като „Монбат“, ЕМКО, „Компас“, „Крос“, АЕЦ „Козлодуй“. Второ, защото насочихме фокуса на внимание на държавата към нашия регион и трето, защото събрахме на една маса бизнеса, експертите, местната власт и държавните институции в търсене на работещи механизми за развитие на нашия край. Форумът беше логично продължение на признаването на Северозапада като приоритет на държавата, обявено от академик Денков като премиер през януари тази година.
Винаги на твърдението за най-изостаналия регион в Европа противопоставям потенциала му. Северозападът на практика е най-близо до Европа, най-малкото заради река Дунав. След Освобождението, когато София е била малък провинциален град, истинският разцвет се случва именно по дунавските градове – Видин, Лом, Свищов, Русе. И сега в Монтана, Враца и Видин се развиват успешно важни за страната ни бизнеси, но за съжаление по данни на Института за пазарна икономика, всички области в региона са под средното за страната ниво на икономическо развитие, а чуждестранните инвестиции остават едни от най-ниските. И това ще е така, докато не се разработи една сериозна и адекватна на новите предизвикателства стратегия за развитие на региона, в която трябва да се тръгне от транспортната свързаност и инфраструктурните проекти и да се стигне до специални стимули за младите хора и семейства да се върнат и работят по родните си места.
Казахте потенциал, с какво бихме привлекли нови инвеститори?
Северозападът рано или късно ще бъде открит за новите инвеститори, най-малкото защото това е един от малкото региони в Европа, в които държавната помощ е разрешена до 60% от капиталовите разходи при нови инвестиции. По инфраструктурата се работи и може би след 5-6 години ще имаме дори високоскоростен път София- Монтана с тунел под Петрохан. В бюджета за другата година трябва да се преборим за средства за ремонт на второстепенната пътна мрежа, за да улесним вътрешната свързаност в трите области.
Кой в момента е най-големият проблем за бизнеса?
На форума „Бизнесът и регионите“ в Монтана най-голям интерес фирмите имаха към панела за инвестициите в човешкия капитал и справянето с демографската криза. Това е проблем за цялата страна, но при нас е особено болезнен. Няма кадри за бизнеса, все още връзката между бизнеса и образованието се къса, дуалната форма на обучение боксува в областта. Проведохме няколко срещи с РУО Монтана и директорите на гимназиите, за да търсим заедно решение.
След пандемията наблюдаваме тенденция на интерес от страна на младите хора за връщане по родните места, но за съжаление, тя е все още твърде плаха. Младите са привлечени от спокойния живот, чистата и красива природа, близостта на семейството. Наблюдаваме и интерес от хора, които не са от района, но които искат да избягат от стреса на големите градове и търсят къщи в близост до София – до Берковица, Вършец и Монтана се стига за час – час и половина. Това, което ги спира е все още лошата инфраструктура, по-ниското възнаграждение, качеството на образованието и ограничените възможности за свободното време.
В тази посока трябва още много да се работи. Няма да стане бързо, но стъпка по стъпка нещата вече започнаха да се случват.
Стратегията, за която говорите, трябва да се разработи съвместно с бизнеса, образователните институции, местната власт, лидерите на мнение в различни сфери на обществения живот. Има ли консенсус за това?
Този консенсус е категорично условие, за да успеем да извадим Северозапада от дъното на класациите за икономическо развитие. И това е най-трудната част от задачата. От една страна имаме капсулиране на бизнеса и липса на силна и обединена бизнес общност, а от друга – и трите области се борят за лидерство в региона и трудно сядат заедно на масата за съвместни действия. Аз започнах няколко инициативи и в двете посоки и се надявам, че с търпение и постоянство ще намерим златната среда. Ако взема назаем думите на социалния антрополог Харалан Александров – трябва да намерим баланса между съперничеството и сътрудничеството в името на просперитета на Северозапада.
Коалиция ПП-ДБ е с номер 14 в интегралната бюлетина
За Ванина Вецина гласувайте с преференция 101
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
