Повече от 100 родолюбиви българи от различни региони на страната се събраха на 3 юни в историческата местност „Рашов дол“ край природния феномен „Ритлите“, за да почетат паметта на Ботевите четници, загинали на това свято място на 21 май (стар стил) 1876 г. в неравно сражение с редовния турския аскер, черкези и башибозук.
Възпоменателната проява, организатор на която беше Кметство Лютиброд, уважиха заместник-кметът на Община Мездра Нели Минева, председателят на Народно читалище „Просвета 1925“ - Мездра Мирослав Аспарухов, кметът на село Моравица Росен Ценов и други.
Най-възрастните поклонници бяха 83-годишният поет Иван Алексиев от село Лик, бивш инженер-технолог в Пивоварен завод „Леденика“ и началник смяна в „Химко“ - Враца и 80-годишният доайен на туристическото движение в Мездра Борислав Леонкев-Бочи, а най-невръстни - 10-месечната Елени Мута от село Бо̀денец и Ивиана Иванова, на 1 годинка и 9 месеца от Мездра.
"Днес ние мълчаливо пристъпваме към „Рашов дол“, към това свещено място, каза в словото си кметът на Лютиброд Елена Коцева. И в своето мълчание се връщаме към онази героична епопея. Този път назад във времето ни е необходим - заради нашата съвест, заради нашето достойнство на българи, заради нашето родолюбие."
Заупокойна молитва за загиналите преди 148 лета 10 Ботеви четници Георги Апостолов, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил и Нинчо и двете овчарчета от Лютиброд Герго Кьопчев и Петко Цоловски, отслужи отец Аспарух Аспарухов, след което присъстващите почетоха с едноминутно мълчание и падане на колене саможертвата на героите.
Поетичен рецитал под наслов „С Ботев в сърцето“ изнесоха младите рецитатори Нора Цветкова, Лилия Костова, Йоана Йолова, Савина и Елена Георгиеви от Група за художествено слово към Център за подкрепа за личностно развитие - Мездра с художествен ръководител Лилия Христова.
По традиция кулминацията на поклонението беше възстановка на последното сражение на Ботевите четници с османлиите, предвождани от черкезина Джамбулет бей. Накрая всички се снимаха за спомен пред кошарата на баба Мария Цоловска, в околностите на която през бунтовната пролет на 1876-та погиват 12-те мъченици за българската свобода.
Възпоменанието завърши с поднасяне на цветя пред мемориалния паметен знак, поставен през 1966 г. в подножието на хайдушкото бранище.
Първото честване в м. „Рашов дол“ е организирано през 1932 г., когато панихида отслужва тогавашният Врачански митрополит Паисий в съслужение с архимандрит Флавиан, ректор на Свещеническото училище в Черепиш.
Пет години по-късно ученици от Първа мъжка софийска гимназия, водени от писателя Димитър Осинин, поставят медна паметна плоча с текст: „Българийо, сведи глава за почит - пътеката е свята…“
Особено тържествено е честването през 1944 г., когато е издаден специален възпоменателен лист и е представена драмата „Рашов дол” по Вазовия разказ „Една българка”, а по инициатива на тогавашния кмет на Мездра Иван Тошев е образуван фонд „Постройка паметник-параклис на Рашов дол”. Възпоменателната проява е филмирана от пратеник на Щаба на Българската армия.
На следващата година е направена първата възстановка на боя на Ботевите четници с турците.
ПМ-С
