Интересни данни за честванията и паметника на Христо Ботев, предоставяме на читателите си, именно в днешния паметен ден.
Първи чествания – през 1885 год. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков – кмет на Враца и бивш опълченец изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България. По решение на група революционни дейци начело със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.
Паметника на Околчица – през 1901 г. на 25-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета на Околчица се поставя основния камък на бъдещият паметник. През 1926 г. инициативният Ботевски комитет към читалище „Развитие” във Враца поставя като временен маркировъчен знак 4 метров православен руски кръст, който българските опълченци носят по време на Освободителната война. Десет години по-късно започва строителството на паметника по проект на арх. Петър Дограмджиев и инж. Никола Новоселски. Той има формата на осмоконечен кръст с височина 28 м. Паметникът е завършен през 1939 г. В годините на комунистическия режим през 1947 г. паметникът е променен. Православният кръст е заменен с петолъчна звезда. През 1991 г. автентичният вид на паметника с кръста е възстановен.
Път на Ботевата чета – през изминалите десетилетия в Ботевите чествания особено място заема идеята за очертаване на пътя на чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица. През 1901 г. специална комисия прави първият официален протокол за бойният път на Ботевата чета. През 1936 г. се предлага той да бъде очертан с трайни дървесни насаждения. Тези инициативи получават особено голям размах в годините на социалистическа България, когато комунистическото правителство идеологизира Ботевите тържества и ги превръща в част от държавната културна политика. През 1946 г. се сформира комисия, с участието на три известни изследователи на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков. Те уточняват точно пътя на Ботевата чета от Козлодуй през с. Бутан, Борован, Милин камък Веслец до връх Околчица. През 1949 г. се поставя първата маркировка с 53 каменни указателни знаци и 6 възпоменателни плочи. Когато се уточнява лобното място на Ботев на връх Камарата маркировъчните знаци се увеличават на 68. Работата по оформлението на пътя на Ботевата чета продължава през 1954 г. със засаждането на два реда дървета, които очертават пътят с широка алея. На 27 май 1958 г. се приема специално постановление на МС за мемориален комплекс „Ботев път”, който включва изграждане на алея – паметник от Козлодуй до лобното място на Ботев във Врачанския балкан. През 1971 г. по решение на ЦК на БКП и МС започва цялостно оформление на Ботевия път като единствения по рода си у нас паметник със 120 километрова алея от Козлодуй до връх Околчица, Камарата и Рашов дол.
Първият паметник в следосвобожденска България – 27 май 1890 г. – във Враца е открит първият паметник в България след Освобождението. Той увековечава нашия най-добър поет и радетел за свобода Христо Ботев. Автор на скулптурата е австриеца Густав Еберлайн. При моделиране на главата той получава помощ от младия художник Антон Митов. Около паметника се провеждат всички чествания от подвига на Ботев и неговата чета през 1876 г. чак до 1955 г. Тогава новото величие на комунистическия режим Вълко Червенков е на посещение във Враца и не харесва творението на австриеца Еберлайн. Според поклонника на сталинския соцреализъм паметникът е твърде буржоазен и нарежда да го махнат.
Вижте как на Околчица хиляди почетоха паметта на Ботев.
ДЛ
