„Винаги ще помня „оброка“ – панаира на 30-ти май в Козлодуй. Развети знамена, площада изпълнен със стотици хора с отворени сърца, красиви танци, народни песни, духов оркестър… В Ботев парк пълно с народ от близо и далеч. С шарени, домашни пътеки, пръснати по тревата… Емоционалното въздействие след всеки такъв ден пазя завинаги в душата си. Бяхме много задружни, умеехме да се веселим“. Това са приятните спомени на Стефка Митева – дългогодишен учител и директор на училище в Козлодуй, дама, която пази спомена за селото, превърнало се в град след изграждане на първата българска атомна електроцентрала. Стефка е емоционална, пламенна, вдъхновяваща, разказват за нея приятели и близки. Тя е почетен гражданин на община Козлодуй. В момента е председател на пенсионерски клуб „Здравец“. Срещнахме се с нея, за да разкаже за спомените си за Козлодуй, навръх празника на града – 30 май.
„Козлодуйското село носеше очарованието на младостта,
така както в човешкия живот това е времето на зрелостта на човек. А ние тогава бяхме млади, ентусиазирани, изпълнени с дух и жажда за работа. Имахме добри човешки взаимоотношения и организирахме големи празненства. Козлодуй помни много исторически събития и много хора свързаха своето битие завинаги с него“, споделя Стефка Митева. Тя разказва, че честването на 30-ти май е подготвяно месеци преди празника.
„Аз лично дойдох в селото през 1962 година и по онова време празника на Козлодуй се казваше „оброка“, т.е. панаир. В селото имаше едно рейсче на ТКЗК, което пътуваше от селото до пристанището и вътре обикаляше. Бях млада учителка и трябваше да посещавам учениците си по домовете. В село Козлодуй по-възрастните хора говореха на местния си език – влашки. Но децата говореха перфектно български език. Може би много малка част от тях говореха с акцент и обикновено това бяха деца, отгледани от бабите и дядовците си. Спомням си, че втория учебен срок започвахме да се готвим за „оброка“ с наизустяване на стихотворения за Христо Ботев, с подготовка на песни, на стихове. Приготовленията за празника се усещаха навсякъде – в училище, в къщи. Хората говореха, вълнуваха се, очакваха събитието.“, разказва козлодуйската учителка. Тя си спомня също, че на пристанището са идвали много търговци с памук, сладоледи. От близо и далеч са пристигали хора с каруци и са се създавали трайни приятелства. „Корабът Радецки пристигна по-късно – през 1966 година. Дотогава хората идваха на празника с кораби от крайдунавските градове. Всички се обличахме празнично, носехме от вкъщи шарени, домашни тъкани пътеки, които постилахме на тревата.
Приготвяха се домашни гозби – мезета, питки, печени прасенца, баници, червено и бяло вино, домашни върли ракии.
Танцуваше се много – хора, ръченици. Имаше изпълнения на козлодуйската духова музика.“, споделя Стефка Митева.
„Оброка“ е продължавал няколко дни. 30 май – празничния ден е бил неработен, за да могат всички живущи да посрещнат гости от близо и далеч.
Митева разказва и за други празници, годишнини, които са отбелязвани в Козлодуй. Когато целия площад е бил изпълнен с хора, облечени в национални носии, извезани с шевици и носили развети знамена. „Спомням си едно тържество в читалището през 1063-1964 година. Бяхме обявили на хората да дойдат, че ще има музикална програма. Имахме една жена от Козлодуй, Мария Манасиева. Беше инкасатор, а как рецитираше…. Изключително емоционално и пламенно. Няма никога да забравя и Параскев Курков, който свиреше прекрасно на кларнет. Той бе самоук музикант, защото тогава нямаше музикални училища. Но Параскев имаше природна дарба. А какви оригинални духови музиканти имахме… Те свиреха на площада не само по празници, но всяка събота и неделя се виеха кръшни хора, ръченици, надигравания. Всички се веселяха от сърце. Това бяха хубави емоции, които не се забравят и се помнят за цял живот!“, с умиление разказва Стефка Митева.
Тя си спомня с колко желание и хъс са се подготвяли тържествата в Козлодуй. „Много се четеше, много се пишеше и рецитираше. Стиховете на Христо Ботев бяха неизменна част от празниците. „С нашите певчески, танцувални и рецитаторски умения наистина правехме незабравими тържества, които ще пазя завинаги в сърцето си. Бяхме много задружни. Умеехме де се веселим. Нямате представа какви надигравания се правеха в центъра на Козлодуй. Няма да забравя „оброка“ с красивите кръшни хора, със стотиците хора в парка, с площада изпълнен с народ. Дано съумеем българите да запазим именно това усещане да сме заедно, да сме обединени“, завършва разказа си Стефка Митева – една от малкото останали очевидци от козлодуйската история – през село до модерен град, наричащ се атомна столица на България.
Каква празнична програма са подготвили от община Козлодуй вижте тук
Спомените на Латинка Митрева за миналите години - вижту тук
Румяна Георгиева
