Комедийно-музикалният спектакъл „Мелофобия“ е по идея на Милица Гладнишка и Иван Велчев. Историята, излязла на бял свят преди година и половина, разкрива няколко забавни и емоционални житейски моменти, разказани и изпети от Милица Гладнишка, Милена Маркова-Маца, Иван Велчев и Никеца, в блестящия акомпанимент на китарата на Мирослав Иванов. Режисьор на постановката е врачанинът Цвети Пеняшки, който заедно със сценографа Мариета Голомехова и костюмографа Сърджан Кръстевски оформят съвършено нов тип мюзикъл, създаден от импровизации и текстове, написани по действителни случаи. „Мелофобия“ е въртяна повече от двадесет пъти на сцена, а в Козлодуй спектакълът бе представен преди дни.
В спектакъла има емблематичен момент за Коледа. Какво стана с хората, какво стана с Коледа?
Текста и музиката са мои, а Иван Велчев направи аранжимента. Да, провокирана бях от това, че всичко около Коледа стана пари, пари, пари… Хората, не са лоши. Може би не осъзнават, че имат талант. Не знам защо се получава – дали от лоши родители, които са ги насочили в погрешна среда, дали от липса на всякаква амбиция. Но те са се отказали. Знам, че има хиляди, които могат да пеят, да рисуват, да създават неща с ръцете си, и ако се обърне внимание на това още в обучението на малките деца животът ще бъде по-забавен. Всички ще разберем, че има различна страна, че може да се живее по-лесно. Защото когато създаваш, когато твориш всичко минава много леко, ефирно.
Как намерихте режисьорът Ви, Цвети?
Цвети се присъедини към екипа в последствие. Нямахме режисьор и благодарение на него се оформи структурата на спектакъла. Той също е великолепен актьор. Пее зверски добре. Като режисьор успя да ни систематизира, да налее схемата, за да може да го изпълним със съдържание. Цветелина Цветкова /автор на Лейди Гергана – бел. ред/ написа текстовете. Така всички заедно направихме „Мелофобия“ и се радваме на пълни зали.
Коя е твоята песен и твоя припев?
В спектакъла има хитове, като „Всичко е скапано“. Тази песен я измислих изцяло по повод таксиметровите шофьори, които казват „Съсипаха я тая държава“. Моят припев е „Скачай смело!“, хвърляй се в предизвикателства, в нови теми, работи с нови хора. С един ще спечелиш, а с друг може да загубиш, но винаги получаваш един опит и се запознаваш с нови таланти. Развиваш себе си. Нали всички знаем, че сам човек нищо не може да направи.
Какво слушаш ти?
Аз слушам предимно симфонична музика или филмова музика, защото ме пренася в различни светове. Прави реалността нереална. Наскоро направихме с Никеца и Иван един нов проект „Лисицата и котараците“. В него правим авторски парчета по велики романи. Става жесток концерт с песни по „Майстора и Маргарита“, „Одисея“. Имаме парче по романа на Джордж Оруел „1984“, която се казва „Здравей, покойник“ и вече можете да си я поръчате по БГ радио! Стана нежна, шлагерна песен, както е описана в романа. На 13-ти юни ще зарадваме варненската публика с голям концерт в The Brick! Заповядайте да ви зашеметим с много рок, джаз, латино, дори естрада!
От какво се вълнуваш, Милица?
Вълнувам се от много неща. Докато си вървя по улицата, докато разхождам кучето. Много от песните са измислени така. Веднъж се затворих в едно читалище и тогава измислих рап песента за „Мелофобия“ и песента „Всичко е скапано“. На различни места ме спохожда музата. Има моменти, в които съм гневна, ядосана, нетърпелива и тогава ми става неприятно. Не искам да съм такава. Предпочитам да съм весела, да виждам позитивното, да успокояваме нещата и просто да създаваме, иначе човек се чувства много гадно. Когато се чувствам зле пея или слушам музика. И ми минава, наистина. Пея си нещо, измислям си. Дори когато ми е лошо и запея – всичко минава.
Имаш ли сценична треска?
Ужасна. Всеки път. След толкова години винаги имам сценична треска. Треперене, изнервеност… Но започне ли представлението стартира купона и започвам да се забавлявам.
Започна новият сезон на „Кой да знае“. Как се подготвяш?
Да, жестоко е! Приготвили са ни безумни въпроси и този път. Първия епизод беше с Ники Кънчев и с Катето евро. И двамата са страхотни. Феноменални! А да гледаш Сашо Кадиев с майка му… изключително забавна комбинация. Много бързо мислят, подават си топката и става шоу. Страхотни импровизатори са! Пъдев си е същият луд. Страхотен е и той. В предаването постоянно научавам нови неща. Иначе вечер преди да си легна, гледам сайтове. Абонирала съм се за новини, свързани с археология, космос, най-различни теми. Попада ми най-различна информация и научавам всеки ден по нещо.
Какво четеш?
Истории за космос, природа, човешки съдби, изобретения, музикални истории – всички тези теми ме вълнуват. Има много любопитни и затрогващи истории на песни. „Nature boy”, изпълнена от великия Нат Кинг Кол, например, е написана от музикант, който избира да бъде скитник. Тя се превръща в тотален хит в Америка и този скитник не взема нито един цент. Настръхващо е. Ти се казваш Лили и се сещам за песента „Лили Марлен“. Тя е немска, писана по време на втората световна война, но успява да превземе и двата лагера. Всички войници я пеят – и германци, и американци, и французи. Това е една песен, която обединява това полудяло човечество. Ето такива истории обичам да чета.
Как се живее с врачанин?
Страхотно! Цялата му фамилия са луди! Всички са много сърцати хора, много добри, талантливи, но най-вече честни и любвеобилни. Не завиждат. Не ревнуват. Дават си последният комат хляб за теб. Това е моето впечатление. Иван не е единственият врачанин, който познавам. Митко Живков, който също е феноменален. Иначе Иван е със страшно много таланти. Той е куклен актьор като мен, в дублажа е един от най-търсените гласове, свири на барабани, измисля музика, заедно работим, обработва парчета, записи. Не знам още какво може… ще разберем.
...................................................................................................................................................................................
Цвети Пеняшки е 31 годишен режисьор от Враца. Режисирал е между 10 – 15 представления. В момента работи в кукления театър в Стара Загора. „С творци като Милица, Иван, Никеца, Маца се работи внимателно, спокойно с уважение. Прекрасно ни се получи. наистина крайния резултат е много удовлетворяващ. Благодаря на благоевградския театър, който застана зад идеята и ни помага да показваме спектакъла в цялата страна“, каза Цвети за „Конкурент“.
Лиляна Рашкова
