Първото татуирано тяло е открито замръзнало
В Европейската нощ на музеите, организирана от Регионалния исторически музей специален гост бе Людмил Василев, който изнесе лекция за История на татуировките. През годините татуировките са преминали развитие от ритуални обреди до съвременното изкуство. Първите татуировки са се правили още от времето, когато човекът е започнал да познава инструментите, да познава огъня и да формира социално общество. Още от тогава са познати, като начин за белязване на кожата.
Татуировките са толкова стари, колкото стар е и света.
Първото доказателство за използването на татуировка от човека датира 5 300 години пр. н. е. Двама алпинисти се натъкват на замръзнало тяло в леда в Италианските Алпи. Оказва се мумия на замръзнал мъж. След щателно изследване и въглероден анализ е установено, че е мъж на 45 години, а тялото му е било покрито с татуировки. Не толкова прецизно направени, както в нашето съвремие. Имало е знаци, като точки, линии и триъгълници. Всички татуировки са били разположени на места, които са били артритно повредени. Според учените
целта на татуирането е била да облекчава болките на страдащия.
Тази мумия е наречена Йоци. Татуирането преди 2 300 години пр. н. е., било изцяло свързано с религиозни ритуали и религиозни насочености, каквото е било при Жрицата Амунет. Тялото й е открито в Египет от археолози в запазен вид, благодарение на мумифицирането. Много от телата, открити по тези земи са били покрити са татуировки. Татуирането е било широко разпространено в цяла Месопотамия и Африка. Татуирането, като начин на белязване на тялото се е използвал в абсолютно всички точки на света 3 000 – 4 000 години пр. н. е.
Татуирането в древни времена се е извършвало посредством остър предмет (кост, мида и т.н.), а за мастило, се е ползвал въглен. Единствено Пиктите (племена населяващи Шотландия) и Траките (племена населяващи нашите земи) са използвали и друг цвят багрила (зелено и синьо), освен черното.
Правенето на мастило до ден днешен се прави от въглен, сега наричан активен въглен. Той се получава при горенето на кокосов орех. Древна традиция, която не се променя през годините.
Английски учени откриват, че растението Вайда е силен антиоксидант. Извлек от растението е ползван в древността, както за татуиране, така и за облекчаване раните на воините. В наши дни извлек от растението, намира приложение в медикаменти за онкоболни хора.
В древен Рим пък считали татуирането за варварски акт,
поради факта, че римляните са имали себе си за богоизбрани. Татуирането в древен Рим не е било разпространено. В по-късен етап в историята настъпва залеза на татуировките в Европа с налагането на християнството като основна религия. 325 година император Константин налага християнството, което отрича татуирането.
През 17 век обаче морския офицер капитан Джеймс Кук, заедно със седемнадесет годишният художник Сидни Паркинсън, вдъхновени от племената (маори), които откриват по бреговете на Нова Зеландия пренасят татуирането в Европа отново.
Методът започва да се разпространява масово, като ги стилизират в свой собствен фолклор по свой собствен начин в моряшките среди и сред войниците.
„Моко“ се нарича традиционната татуировка на лицето на мъжете в Нова Зеландия, която определя и неговия в ранг в обществото. „Моко кауае“ при жените.
Тази час от културата на Маорите се е съхранила и до днес.
През 2020-та година Наная Махута /виж снимката/ става първия външен министър на Нова Зеландия – жена маори с татуировка на лицето. През 2016-та година тя е първата жена член на парламента в страната, която носи моко кауае – традиционна татуировка на брадичката си.
Хора пристъпили закона, също са били белязани, посредством татуировки и от там произлиза стигмата, която съществува и до днешен.
Най-срамния момент в историята на татуировките е номерирането на хора в концентрационните лагери
на нацистка Германия.
Япония е страната, в която се заражда татуирането, като изкуство. През 17, 18 век в Япония става популярна една книга, чиито герои са били изрисувани с татуировки. Смятало се, че са изрисувани от боговете. „Хори“ се наричат майсторите на дърворезба, художниците, а в последствие и майстори по татуиране. Те създават собствени специализирани инструменти (Тебори), които се ползват и до днес. Японците са първите, които използват цветни мастила за татуировки, а картините, които създават под формата на татуировки са с изключително голяма сложност на изпълнение.
Характерната татуировка в Япония се нарича Хори Моно, която се прави върху цялото тяло.
Залезът на татуирането в Япония настъпва в началото на 19 век, когато се случват промени и от Феодална държава Япония се превръща светска такава.
През годините татуировките са преминали развитие от ритуални обреди до съвременно изкуство.
Людмил Василев е родом от Враца. Той е собственик и основен татуист в студио „Меджик Нийдъл“. Започва кариерата си на професионален тату артист в началото на 90-те. След 27 г. в занаята и спечелени повече от 30 национални и международни награди, името му е едно от най-добре познатите не само в страната, но и в Европа. Назад във времето, освен с татуировките, Людмил се занимава и с много странични арт-проекти: създава серия машини за татуиране, организатор и съорганизатор е на фестивали за татуировки, провежда курсове и семинари за татуисти. Безспорният авторитет и дългогодишен опит му осигуряват място в съдийските комисии на много тату-конвенции и конкурси в страната и чужбина. Людмил Василев специализира в черно-бели (черно-сиви) татуировки в стил фото реализъм и сюр-реализъм. Специфичният му маниер на работа с особен фокус към детайлите прави стила му уникален и разпознаваем. Татуировките му са синоним на безкомпромисен перфекционизъм.
Даниела Любомирова
