Радин Росенов Цонов е на 25 години. До седми клас учи в СУ „Козма Тричков“, а след това продължава своето обучение в Национална гимнация за приложни изкуства „Свети Лука“, София, специалност „Металопластика“. След завършването си, записва медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицински университет – София, със специалност зъботехника. Радин работи с деца и младежи в арт-школа „Армеро“, Враца.
Какво е за теб изкуството? Кога разбра, че притежаваш талант?
Родителите ми са художници. Израснал съм в семейство на творци и някак пътят ми беше предопределен. Още от дете започнах да проявявам интерес към рисуването, а с израстването си, когато започнах да се занимавам задълбочено, усетих и онази удовлетвореност и щастие, виждайки крайния резултат. Тогава всъщност разбрах, че е моето призвание.
От къде черпиш вдъхновение и имало ли е моменти, в които си губил муза?
Абсолютно! Изкуството не е като обикновената работа, на която отиваш всеки ден и просто я вършиш. Има дни, в които каквото и да правиш не се получава и не го правиш, а в други, просто всичко се нарежда с лекота и парченцата пасват, като пъзел. Мога да кажа, че
получавам вдъхновение от природата,
от различни хора, които се занимават с подобен вид изкуство. Харесвам приложните изкуства, където присъстват различни и много интересни техники за изпълнение.
А децата, с които работиш?
За децата също мога да кажа, че ми действат много мотивиращо. Когато започвам работа с тях и след време виждам крайния резултат от наученото, радостта в очите им и вдъхновението, с което се изпълват задачите разбирам, че всъщност има смисъл да продължа да го правя. От една страна заради мен, а от друга именно заради тях. Това е, което ме зарежда и ми дава стимул.
Имаш ли човек до себе си, твой близък или ментор, който да ти бъде опора в трудни моменти или в онези, в които си се чувствал на кръстопът, вървейки по пътя на изкуството?
Майка ми е човекът, от който винаги съм търсил опора и съвет. Не само за съвети свързани с изкуството, а и за житейските въпроси и мои терзания. Тя е посветила живота си на изкуството и ми помага и във връзка с моя творческия път. Майка ми е придобила голям опит и вещина, което е предпоставка за правилната й преценка в повечето ситуации, в които съм се двоумял.
Може ли човек да се придобие финансова независимост, чрез изкуство?
Тук в България е малко трудно, но мисля, че ако си достатъчно мотивиран, не спираш да полагаш усилия и да се трудиш нещата се получават. И още нещо – постоянството трябва да е най-верен твой приятел. По мое мнение творците в други държави, където изкуството е важен елемент от ценностната система, срещат повече подкрепа и биват оценявани високо.
Имал ли си предложения за работа извън страната? Мислил ли си някога в посока, която е извън пределите на България?
До момента предложения не съм имал и честно казано не ми е хрумвало даже да търся поле за изява извън България. Смятам, че тук е моето място и ще дам своя принос за моя роден град и държава. Вярвам, че младите хора, особено талантливите, трябва да останат в страната и да се развиват тук, независимо от трудностите, с които им се налага да се справят.
Какво би казал на млади хора, които тепърва откриват заложби и талант в себе си, но изпитват страх или притеснение да се себеизразяват?
Мога да кажа, че страх и препятствия ще има винаги, независимо от сферата и пътя, по който решат, че ще поемат, но това не трябва да е никаква пречка. С времето и работата, всичко отшумява, от към страхове и притеснения, заради увереността, която се придобива и усещането да се чувстваш, като в „свои води“ в даден момент. Изказвам абсолютната си подкрепа и им пожелавам да не спират да работят, за собствените им мечти и цели.
Имаш ли обкръжение от хора, с които споделяте общи интереси тук в малкия град?
Във Враца не бих казал, че съм основно в такава среда, тъй като е по-малък града и заради обучението си, живеех на друго място, но поддържам контакти със съученици от гимназията, в която учех и те са онези, с които успявам да споделям тази моя страст – изкуството. А иначе във Враца, през времето, в което преподавам в школата успявам да общувам с хора с интереси сходни на моите.
Как се забавляваш в свободното си време? Имаш ли и други занимания, които те зареждат с енергия?
Любител съм на екстремните спортове и карам мотор. Това ми дава една свобода, която няма как да опиша с думи. Намирам време и за преходи сред природата, от където черпя голям заряд.
Даниела Николова
