Из страниците на вестник "Конкурент"...
Денят е Велики четвъртък. Хората боядисват яйца, пътуват, подготвят се за празници. За някои е последен работен преди великденските празници. Пътят Мездра-Ботевград е крайно натоварен. Стотици автомобили, камиони, ТИР-ове се движат и в двете посоки. Профучават бързо край една група от хора, които заровени в земята, копаят, снимат, изнасят пръст, подреждат предмети. Като лунна площадка изглежда археологическият терен, обследван от екипа на Георги Ганецовски. Спасителни разкопки се извършват точно на метри от чаканата от хиляди жители на северозапада отсечка Мездра-Ботевград.
„Цялото пространство тук е археология поне от четири епохи.
Желязната епоха и живота на траките са най-много застъпени. Открихме 130 обредни ями. Намерихме отлично запазен цял кухненски съд от ранножелязната епоха. Интересно е, че се натъкнахме и на подземни огнища т.нар. „есхари“. Те са характерни предимно за Южна България и тук, в този район беше непознато това съоръжение. Подобни разкопки ни дават основание да смятаме, че имаме много сериозен принос за историческото познание в този период. Много позитивно е за такива спасителни разкопки, които са свързани с инфраструктурни проекти е, че веднага се осигуряват средства. Кратките срокове обикновено ни притискат, защото в археологията е трудно да се предвиди какво ще излезе в дълбочина и колко време ще отнеме, но се съобразяваме. Попълва се историческото познание неимоверно“, разказва Георги Ганецовски.
А около него ври и кипи. Хората не спират, работят. Работници наемат предимно от село Радовене, община Роман. Познават се, вече няколко пъти са били заедно в проекти. Някои от тях даже са по-добри от стажантите, смее се ръководителят на разкопките.
„Намираме вкопани съоръжения, ями от VI – V век преди Христа. Виждаме, че има обособен сектор от края на IV – III век. Обекта е от най-изявения тракийски период, в който се говори за съкровища, злато, сребро. Тук намираме доказателства за бита на хората, живели по тези земи, за тяхната обредност. Как се поднасят определени дарове, с определена цел и излияния... Виждаме и следи от огън. Например има една дълбока яма, пълна с речни камъни. Най-вероятно те са донесени от близкото корито на река Искър, но защо тепърва ще търсим“, споделя Ганецовски.
В яма, открита по време на разкопките се оказва, че има цяло богатство за археолозите.
Открит е отлично запазен кухненски съд от ранножелязната епоха.
До него е имало голяма паница с нанесена специфична, т.нар. „щампова украса“. Екипа бил удивен от откритите керамични обредни пластики. До момента такива не са намирани.
Едната пластика е оформена като диск и според тях символизира слънце, светлина, вечност, живот. Друга пък е оформена като типичните изрязвания на дъбов лист. Дъбът е известен с неговата вековност, дълголетие. Друга пластика, която я има в праисторическите периоди и се нарича лабрета. Тя е с характерни оформени с два израстъка и символизира мъжкото и женското начало – представя идеята за плодородието. На още една интересна пластика се натъкват експертите – с формата на щит и характерни изрязвания от двете страни. Не са намирали подобно нещо до момента. Всички открити предмети ще постъпят в РИМ, Враца.
„Тепърва ще им търсим символиката, но се получава невероятен разказ, който след края на разкопките ще положим усилия да разчетем детайлно. Ще пресъздадем това, което хората живеещи тук са вложили“, каза още директорът на Регионалния исторически музей, Враца.
За археологическия екип е много важно максимално да се дигитализира и запази информацията. Поради тази причина се прави триизмерен пространствен анализ, който дава детайли за етапите на запълване, разположението на материалите. Обикновено се комбинира с фотограметрия и така се позволява всяка структура да бъде оглеждана триизмерно. „От гледна точка на оборудване сме се снабдили. Имаме и дрон, с който документираме разкопките.
Археологията е деструктивна наука –
за да извлечем цялата информация трябва да демонтираме, но винаги е при условие, че всичко се документира по правилен начин. Може би това, което ни липсва е лидар технология, която прави лазерно заснемане, но и до там ще стигнем“, допълва Ганецовски.
Дали е притеснен от очакването на хиляди граждани, че ако намерят каменна архитектура, която има историческа значимост ще трябва да се преправя проекта и ще се забави неговото изпълнение? „Към момента нямаме такива наблюдения. Не се чувстваме притиснати от обстоятелствата, че това е отсечка, очаквана години наред. Дали ще се промени или не даден инфраструктурен проект, той ще се случи, но културното историческо наследство не подлежи на дискусия“ категоричен е Георги Ганецовски.
Лиляна Рашкова
