В сайта „Карта на времето“, поддържан от врачанската библиотека има автентични разкази и спомените на Латинка Христова Митрева, родена 1933 г., гр. Козлодуй.
"В навечерието на Гергьовден – това е на 5 май – татко ше прегне каруцата, ше се окачиме аз и дечицата наши тука и тръгваме на нивата да береме млечок. Една билка, която я берехме в навечерието на Гергьовден и я кичехме по шиите на животните – кравите, овцете, козите – да имат повече млеко тази очакващата година. Баба пускаше непременно, това беше по задължение – да пусне на терасата едно бяло платно и едно червено. На терасата. Задължително!
На всяко агне се поставя венче на главата. Кади се преди да се заколи – на живо. И се прави курбан тогава. Това беше като бях съвсем малка. После се забрави тая история, колеха се 2 агнета. Разменят си гостувания в рода. Примерно решават – таа година решават догодина на кой род ше им гостуват на тоа празник – от другото село. И най-много се събират на Гергьовден, Великден и на 30-и май – сборове".
Вижте днес кой черпи във Враца - тук
/Г.Р/
