Силвия Гарванска – главен уредник в отдел „Етнография“, към Регионален исторически музей, Враца споделя за "Конкурент" традициите за месене на обреден хляб във врачанско и тайнството на боядисването на яйца за Великден.
Ако трябва се спрем на няколко основни моменти в миналото, в нашия край, процесът на боядисването на яйцата е бил тайнство. Боядисвал се от обикновено най -възрастната жена в семейството. Като процесът е започвал рано сутрин, преди изгрев слънце. Боядисвали се по 400-500 яйца. Обикновено момата е стояла на вратата да варди, да не влезе никой и да ги види. Когато вече яйцата са готови се изнасяли на слънцето, да ги огрее, та да станат още по-магически.
Знаем и до ден днешен, че първото боядисано яйце е червено. В миналото са били използвани естествените бои от различни треви. Например червената боя се е добивала то риган, жълтата от кукуряк, люспите от лук се ползвали за кафявия, земен цвят. На всяко дете в къщата се правело кръст на челото и бузките и обикновено се казвало „Да остарееш и побелееш като Стара планина”, „Да сме бели и червени, румени и засмени”. Това е обичай, който спазваме и до днес. Баба ми е разказвала, че когато дойде самия ден – Великден и първото яйце трябва да се изяде, след като всички са се чукнали то не се изяжда цяло. Разделяло се на толкова парченца, колкото е броя на членовете на семейството. Изяжда се всеки един от семейството за здраве. Това е било характерно за моето село и до ден днешен се пази този обичай. Спазва се също и вярата, че независимо кога са боядисани яйцата – в четвъртък или в събота те се ядат не по-рано от неделя.
Обредния хляб във врачанско е много характерен. Тук не се правели козунаци, а се месил обреден хляб в кръгла форма. Върху Великденският хляб се поставяли едно, три или пет боядисани червени яйца и така се е посрещал празника.
