България отбелязва 148 години от Априлското въстание. По този повод Конкурент публикува разказ на Костадина Митова от Върбешница /Мездра/, публикуван в сайта Карта на времето, разработен по проект за създаване на дигитален архив на Регионална библиотека "Христо Ботев", Враца.
По време на националноосвободителните борби във Върбешница бил основан таен революционен комитет, четем от сайта Карта на времето. В него влизали Тона Мишев, Пенчо Марков, Кръстьо Мирков, Мирко Вълков, Томо Марчев и Лишко Ерински. На едно от заседанията присъствал и Тодор Балабанов от Враца. През януари 1876 г. върбешкият революционен комитет бил посетен от Мито Анков от Враца, който информирал членовете му за започващото Априлско въстание. На 19 май 1976 г., когато Ботев тръгва за Врачанския балкан, върбешчани заедно с долнокременчани трябвало да подкрепят четата му, но многото черкези и башибозуци осуетили присъединяването им. Пътят им минавал покрай върбешката мера и Косталево. Краят на пет вековното турско робство и за върбешчани дошъл по време на Руско-турската освободителна война през 1878 г.
Село Върбешница е разположено в южния склон на бърдо Веслец. Землището му е изградено от варовик – има наличие на огромни залежи от бял камък, което дава основния поминък на населението. В землището му има множество извори и стубли, обрасли с върбалак – от тук произлиза и името на селото. По време на кърджалийските размирици един овчар от Георемезете следвал стадото си по реката и намерил извора в Дедов дол, разчистил го и го направил кладенец. Така селото се преместило на днешното си място, а този извор не е пресъхнал и до днес.
Селото под турска власт
След завладяването на Северна България от турците Враца става център на вилает и обхваща 64 селища. В първия зиамет Враца включвала града и 13 села. Вторият обхващал 9 села и негов заим бил Махмуд Челеби - най-голямото село е Върбешница, за което се сочи, че е „лично владение на заима”. Имало е 36 домакинства, 3 вдовици и над 22 жители. Плащало на заима 3 722 акчета. Интересно е, че където се е намирал този заим и до сега местноста се нарича Челебийското. Неразривно свързано с борбата ни против поробителите е и изчезналото село Слатина – то е напълно унищожено от турците. Разрушен е и манастирът, намиращ се в това село, но те напомнят и до днес на хората със звучните имена на местностите Слатината и Манастира. Селото е споменато в османотурските документи като село, в което някои от жителите му имат статут на войнуци. Те имали войнишки задължения: да служат на смени по няколко месеца в султанските обори, да се грижат за животните, а по време на война да служат във военнопомощните отряди. В селото ни воинук е бил Влаьо, син на Кайчо, а негови ямаци са били с. Цаконица и с. Радовене. Друг воинук е Драгю, син на Братулин. Неговият род е бил заможен и имали чифлик и воденица – караджейка в местността Братуюовата воденица, която и до днес върбешчани наричат така.
Тежък бил животът на върбешчани, защото те работели без пари в двата чифлика – на Кара Сюлеиман и на Мустафа Ахмедов. Малкото зърно, което оставало, хората си мелели в трите караджейки – Дамяновата, Братуюовата и Неновата – местностите и до днес се наричат така. Бедните хора отглеждали добитъка на чорбаджиите и черкезите – те били на соват в местностите: Кюповската, Молловската, Бъдънската, Горановската кошари.
Черкезки заселвания
Османската управа приела и заселила в селото голям брой черкези. На тях е дадена най-плодородната земя, а самата местност се наричала Черкезкото – която и до днес носи това име. Хората ни са били задължени да им дават без пари – добитък, земя, инвентар и дори да им обработват земята и да им строят къщи. Черкезите грабели и тероризирали населението. След Освобождението те избягали до един, а набраната ненавист се изразила в събарянето на къщите и джамията им до основи и то само за една нощ.
Източник: Карта на времето, Враца
Л. Р.
