Екипът на „Конкурент" зададе едни и същи въпроси към всички 14 народни представители от Враца, Видин и Монтана. Публикуваме получените отговори без редакторска намеса.
Ванина Вецина - народен представител от XII Многомандатен избирателен район, Монтана от Коалиция ПП-ДБ. Член на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и в комисията по туризъм.
Как оценявате работата на 49-тото НС?
На фона на краткия живот на предишните няколко парламента, 49-тото НС успя да свърши много повече работа, но, за съжаление, отново сме изправени пред избори, които по никакъв начин не обещават да доведат до политическа стабилност. Поставихме началото на сериозни законодателни промени, които да гарантират демократичното и евроатлантическо развитие на страната ни, но качествената промяна не може да стане изведнъж, изисква се време. Оптимист съм, че следващото Народно събрание отговорно ще продължи започнатите реформи.
Вашата самооценка за престоя Ви в парламента?
Оценката за моята работа ще я дадат хората от област Монтана, на които обещах да работя за нашия край и Северозапада като цяло. Мога категорично да кажа, че спазих обещанието си и във всяко едно мое действие като народен представител изваждах на преден план интересите на нашия незаслужено пренебрегван регион. Няма някой от моите колеги в НС да не знае, че съм депутат от Монтана, а от нашата парламентарна група няма човек, който поне веднъж през този кратък мандат да не е дошъл в областта и да не е обещал подкрепа в рамките на своите компетенции.
Влязох в Народното събрание с усещането, че има толкова работа за съживяването на Северозапада, че едва ли ще стигне един мандат. Сега като преглеждам свършеното само за 9 месеца си давам сметка, че ако един народен представител наистина работи за интересите на всички жители от своя регион, а не само за ограничения кръг на своите избиратели, може да постигне много. Ако този принцип е бил спазван през последните 10 години, например, сега хората тук щяха да живеят по друг начин и нямаше да продължаваме да се водим най-бедният регион в Европа. Сигурно е трудно да надскочиш партийните интереси и да видиш голямата перспектива, но съм убедена, че е въпрос на личен избор.
Кои инициативи и лични активности Ви дават основание за удовлетвореност и самочувствие?
Самочувствие ми дава фактът, че успях да променя нагласата и на народните представители, и на хората от изпълнителната власт към региона и да ги накарам да видят перспективите за неговото развитие. А това стана именно като показах самочувствие, че съм от този край и вярвам в потенциала му. Първото посещение за 2024 г. на академик Денков като министър-председател беше в Монтана и за първи път чухме от премиер на тази държава, че Северозападът е приоритет! Това е само първата крачка, разбира се, но важното е, че я направихме. За три месеца в Монтана дойдоха министрите на икономиката, на регионалното развитие и на младежта и спорта, членовете на 6 комисии – бюджетната, икономическата, образователната, правната, на комисията по европейските въпроси и на комисията по туризъм. Проведохме срещи с работодателските организации, с бизнеса, с директорите на училища, с кметовете на общини, с представителите на държавните институции. Чухме мненията и исканията на всички тях, за да можем да начертаем консенсусна програма за развитие на областта и региона. На много от тези срещи присъстваха народните представители от различни политически формации, защото моето разбиране е, че ние всички имаме обща кауза – да работим за положителната промяна на нашия край.
Като лично постижение също смятам разплитането на казуса с ремонта на язовир „Огоста“. Използвам умишлено „разплитане“, защото целият проблем идваше от прехвърлянето на отговорността от една администрация на друга, от бюрокрация и нежелание да се поеме отговорност. А това подлага на риск хората от Монтана и повече не можеше да продължава. Още като областен управител разбрах, че всичко зависи от волята и синхронизиране на действията на няколко институции. Информацията беше толкова противоречива, че с бившия министър на икономиката Богдан Богданов започнахме разплитане на казуса стъпка по стъпка, проведохме няколко срещи с експерти и представители на отговорните институции и в крайна сметка само за 2 месеца бяха диагностицирани проблемите, разпределени задачите и конкретизирани възможностите за осигуряване на финансиране за ремонта! Очаквам, че мерките ще бъдат финализирани от служебния кабинет и ремонтът ще започне.
В блиц интервю не мога да спомена всичко свършено за областта, но бих искала да кажа, че най-трудно ми беше да успея да убедя бизнеса от региона да ми се довери и да приеме тезата ми, че трябва да се обедини и заедно да отстоява пред властта интересите си и исканията за развитие на инфраструктурата, за насърчителни мерки за справяне с демографската криза и насърчаване на инвестициите. Удовлетворена съм, че успях да привлека за каузата и бизнес списанието BGLOBAL, които на 29 април организират в Монтана първия си регионален форум „Бизнесът и регионите – Северозападна България: Перспективата“.
И като казах инфраструктурни проекти, не мога да не спомена и финансирането за разширен идеен проект за високоскоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан. Между другото, първата идея за тунел под Петрохан е от 1916 г., надяваме се, че 110 години по-късно ще имаме качествен проект.
Властта се завърна в Народното събрание, но възстанови ли се доверието в парламентаризма?
Като народен представител първи мандат влязох в Народното събрание с огромен респект и с осъзнатост за ролята на всеки един от нас като избраник на народа. В декларация от трибуната по повод на годишнината от гибелта на Васил Левски споделих, че всеки от нас има свой прочит на „ Аз съм посветил себе си на отечеството още от 61 лето да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ И всеки носи своята отговорност дългосрочно, не само един или няколко мандата. В този смисъл, аз вярвам в парламентаризма и на всички обезверени бих казала да не се поддават на внушенията от типа „ всички са маскари“ и „ нищо не зависи от нас, те си поделят парчетата от тортата“. Това се прави с ясната цел – да ни накара да вярваме, че сме обречени и нищо не зависи от нас. Не сме обречени и всъщност зависи от нас, просто трябва да направим разумен избор и да отидем да гласуваме. Когато свободните хора покажат, че са мнозинство и застанат ясно зад принципите на демокрацията, обществото ни ще повярва в себе си и ще продължи напред.
