10 дни преди Великден в Северозапада се спазвал толкова строг пост, че касапските дюкяни затваряли, четем в „Карта на времето“, която се пази в Регионална библиотека „Христо Ботев“, във Враца.
Постът пък бил толкова строг, че официално са определяни 10 безмесни дни преди самата неделя на Възкресението. Тези траурни по религиозния си смисъл дни, трябвало да преминат без шум и веселби. Само хлебарниците, млекарниците и бръснарниците, можели да отворят след църковната служба, но само до 19.30 часа, а общодостъпните или “публичните заведения” – кафенета, сладкарници и дюкяни, не бивало да отварят през Велики Петък, Велика Събота и Великата Неделя на Възкресение. Освен тези мерки, обявявани с кметски заповеди, се постановявало и кичене с националните знамена на всички учреждения, дюкяни и обществени заведения.
От незапомнени времена датирала традицията за почистване и варосване на домовете два пъти в годината – в чест на най-големите празници – Коледа и Великден. Врачанската община не само насърчавала спазването на този обичай, но и задължавала чрез своите предписания населението да почиства домовете, дворовете, улиците и учрежденията. Постепенно народният почин станал важен инструмент на градското управление за почистването на града.
Здравните и административни власти също подкрепяли общината, като издавали предписания и указания за почистването, сметосъбирането, дезинфекцирането на домакинствата, подобряване градския вид на улиците и кварталите на града. Пролетното или Великденско почистване се използвало от санитарните служби за хигиенизиране на Враца и за повишаване здравната култура на врачани.
