Силвия Гарванска – главен уредник в отдел „Етнография“, към Регионален исторически музей, Враца споделя за "Конкурент" традицията на Лазаровден по врачанско.
За разлика от миналото, днес знаем, че на Лазаровден лазарките са обикновено малки момиченца и още в детската градина децата са минали през лазаруване. Но ако се върнем назад във времето, по нашите села и разказите на нашите баби и прабаби ще разберем, че момиче, което не е лазарувало и момче, което не е коледувало, не можело съответно да се омъжи или ожени. Вярвали са, че тези момичета, които не са лазарували, ще бъдат, откраднати от змея и ще станат негови невести. И затова е било задължително момичето да премине през този обред на инициация, тоест преход, от детството към моминското. И затова и лазарките са били в такава пред женитбена възраст, около 15, 16 ,17 годишни и се е лазарувало един единствен път в живота, като единствено и само на този ден момичето може да облече т.нар. "моминско" или "сватбено" облекло. Сватбено е, защото, когато тръгнеш да се жениш в миналото, момичето тогава слага накити, а тогава се обръща, покрива косата си. Тогава носи тези красиви парадни престилки, които ги имаме при нас, обсипани с монети. Когато се хване на хорото, монетките звънят. В експозицията в Етнографския комплекс имаме много красива лазарска носия, на която отстрани кърпата е с изображение на змея. Това е вярване, според което, ако момичето боледува, ако „чезне“, както са го наричали бабите те смятали, че змея дохождал нощно време и се явявал под формата на красив, съблазнителен момък и затова девойката боледувала.
Характерно и интересно за Лазаровден е също, че момите се разделяли в селото и така обикаляли, че хем всяка къща да обиколена, хем да няма къща, където влизали два пъти. Ако случайно къща се пропусне се вярвало, че тази къща я очаква нещастие. Лазарските песни се изпълняват само и единствено на този ден.
Вижте кои са именниците днес.
А утре, 28 април, Цветница очаквайте още подробности за венчето, кукличките, върбовите клонки.
--135.jpg)
