В градската концертна зала ни очаква изключителната музика на Николай Римски

Днес, от 19 часа в градската концертна зала ще звучи изключителната музика на Николай Римски-Корсаков – „Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми", оп. 36 и Габриел Форе – Павана, оп. 50 и „Реквием".

Блестящите солисти Кристина Олтеан сопран, Петър Данаилов баритон и Общински хор „Гена Димитрова" Плевен, с диригент Диана Русева, заедно със Симфониета-Враца под диригентската палка на Иван Илиев, ще ни пренесат с впечатляващата програма на концерта „Композиторите и вярата" между Земното и Небесното.

Билетите за изключителното музикално събитие днес от 19 часа в градската концертна зала са в продажба в „Гъбката" до х-л „Хемус".

Николай Римски-Корсаков, 1844 – 1908, е руски композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик, член на Могъщата петорка - творческо обединение на композиторите Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Кюи. Увертюрата му „Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми" е уникална творба за руската симфонична музика. Самият Римски-Корсаков дава подробна характеристика на произведението в „Летопис на моя музикален живот": „Много дългото бавно въведение на Великденската увертюра на тема „Да воскреснет Бог", редуваща се с църковната тема „Ангел вопияше", ми изглеждаше в началото като пророчество на древния Исай за възкресението на Христос... тръбният тържествен архангелски глас се сменяше със звукопроизвеждането на радостен, почти танцов камбанен звън, сменящ се с четенето на евангелското благовестие. Обиходната тема „Христос воскресе", която представлява втора тема на увертюрата, се явяваше сред тръбния глас и камбанния звън, образувайки също така и тържествено заключение."

Композиторът, органист, пианист и педагог - Габриел Форе е сред ярките представители на френската музикална култура от втората половина на XIX и началото на XX век. Елегантната пиеса Павана, оп. 50 е създадена в оркестрова версия през 1887 г., като впоследствие композиторът добавя невидим хор за съпровод на оркестъра.  

Реквием, оп. 48, ре минор е една от най-известните и изпълнявани творби на Габриел Форе. Композиторът работи върху това свое произведение в периода от 1887 до 1900, като създава три авторски версии. Във Враца, на 26.04 ще чуем втората (в 7 части, 1893), за смесен хор и камерен оркестър с добавени 2 фагота, 2 корни и 2 тромпета. Счита се, че причината, подтикнала композитора да създаде реквием, е загубата на неговите родители, както и на композиторите Лист и Франк, които са му оказвали силно духовно влияние. Но самият композитор твърди в свое писмо, че мотивът му е чисто творчески. Лиризмът и интимността, които носи музиката, въплъщават в звук неговата идея да пресъздаде от началото до края вярата във вечния покой.