Галският футбол и познатия ни футбол са два спорта носещи сходни имена и радващи се на страстни последователи в Ирландия откъде се смята, че произлиза и галският „вариант“. Историческите източници сочат далечната 1670 като годината, в която започва да се практикува първообразът на този спорт. Макар и да се радва по-скоро на нишов интерес отвъд Ирландия, галският футбол привлича фенове по цял свят, като дори немалко букмейкъри предлагат залагания на този тип спорт, а за тепърва навлизащите в света на спортните бетове има https://www.bemybet.com/bg/sesame-bonus-kod/. Ето и какво различава галския и „традиционния“ футбол.
Въпреки присъствието на думата „футбол“ двете атлетични дисциплини са колкото подобни, толкова и различни. И двата спорта включват игра с топка около очертано поле, като крайната цел е да се отбележи попадение в противниковата врата, но до голяма степен приликите свършват дотук. Всъщност галският футбол прилича най-много на комбинация от футбол и ръгби.
Една от най-забележителните разлики е игралното поле. Галското футболно игрище е значително по-голямо от традиционното футболно игрище с размери от 130 - 145 м на 80 - 90 м. В комбинация с уникалните греди – оформени като „H“ с мрежа под хоризонталната греда и извисяващи се над нея вертикални стълбове – теренът за галски футбол е ясно отличим. Впрочем, на такъв терен се играе и друг спорт - галски хърлинг, който пък наподобява лакрос.
Самата топка за галски футбол също играе роля при отличаването му от футбола. В галския футбол също се използва кръгла топка, но тя е по-малка и по-тежка от футболния аналог. Това променя не само поведението на топката, когато играч я изрита, но и основната механика на самата игра.
Правилата и точкуването са може би мястото, където галският футбол и футболът се различават най-много. В галския футбол играчите могат да носят топката в продължение на четири стъпки, преди да трябва да я отскочат от терена или да извършат „соло“ – пускайки топката и ритайки я обратно към ръцете си. Подаването може да се извърши с ритник или с подаване с ръка със свит юмрук - подобно на волейболен удар. Точките се печелят или чрез ритане или хвърляне на топката над напречната греда (1 точка) или чрез ритане в мрежата (3 точки).
Както знаем, футболът, от друга страна, е игра, базирана предимно на краката. Освен от вратаря, използването на ръце е непозволено. Отбелязването на попадение става по един единствен начин – играчите трябва да ритнат топката в мрежата на противника, за да отбележат гол.
Това води до разлики и във физическото съприкосновение в двата спорта. Галският футбол позволява по-здрав контакт, с единоборства рамо в рамо, напомнящи на ръгби. Футболът набляга на по-малко физически подход, като разчита на отсъждането на фалове и дузпи, за да обезкуражи прекалено агресивната игра. Интересен факт е, че звездата на Астън Вила и английски национал Джак Грийлиш е играл галски футбол, на което някои отдават неговата стабилност при единоборствата с противникови играчи.
Комбинацията от правила и размер на полето оформя стила на игра във всеки от тези два спорта. Галските футболни мачове са много резултатни, динамични събития, пълни с бързи атаки. Футболът може да бъде по-бавен и по-тактичен понякога, с фокус върху притежанието на топката, стратегията и изграждането на шансове за добра голова позиция.
В крайна сметка и галският футбол, и футболът предоставят вълнуващи спортни изживявания, макар и по много различни начини. Галският футбол се харесва на онези, които предпочитат смесица от физика, умения и постоянна динамика. Футболът привлича фенове, които ценят стратегическата сложност, фокусът върху прецизната работа с краката и драматичния потенциал на добре позиционирания удар.
