До края на март трябва да започне ремонтът на язовир „Огоста“. Това обещава държавата и заявява, че този път предприема конкретни стъпки и реални действия за стартиране на строителните дейности. Дадената дума е на министъра на икономиката Богдан Богданов след среща с представители на всички държавни институции, които имат отношение към язовира. На срещата са присъствали и инженери, участвали в изграждането на водоема, както и представители на Държавната консолидационна компания (ДКК), Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), областната администрация Монтана, Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири.
Всички те са категорични, че трябва в спешен порядък да бъде открита строителна площадка, за да започне ремонтът на язовира възможно най-бързо.
Ремонтът се отлага повече от 10 години, няма осигурен бюджет.
„Проблемът с ремонта на язовир „Огоста“ е дългогодишен и вече не търпи отлагане. Язовирът трябва да бъде ремонтиран приоритетно в спешен порядък. Предприемаме реални действия, за да няма риск при всеки по-силен дъжд. Ремонтът на стената на язовир „Огоста“ е задължение на държавата и тя трябва да си свърши работата“, категоричен е икономическият министър.
За ремонта има издадено строително разрешение, което обаче изтича в края на април и заради това държавата настъпва педала и иска да стартира преди то да изтече. По време на срещата е станало ясно, че има изготвен проект и разрешение за строителството на каменната броня на язовирната стена и отводняващия канал.
Първата стъпка е нивото на язовира да бъде намалено.
Спешен е ремонтът на отводнителния канал, противофилтрационната завеса и почистването на сухия откос.
„Започваме с конкретни първи стъпки за ремонта на язовира, ще осигурим и финансирането тъй като ресурсът, който е бил отделен преди години е изхарчен от ДКК“, подчерта Богданов и допълни, че до края на февруари ще има решение на техническата и финансовата част на проекта.
Сформирана е и работна група, в която влизат представители на всички отговорни държавни институции и инженери. Ще бъдат поканени и представители на община Монтана, тъй като има належащи проблеми, свързани с изграждане на корекция на река Огоста в градската част, за които трябва да се погрижи общината.
„Огоста“ е четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната.
Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, само на 60 метра над нивото на града. Площта му е 23,6 km², а максималният обем – 505 милиона кубика.
Сагата с ремонта датира от десетилетия.
В края на 2014 година е организирана междуведомствената комисия след заповед на вътрешния министър. Тогава е разпоредена инспекция и оценка на техническото и експлоатационното състояние, на степента на сигурност. Експертите установили деформации по левия скат и лошо работеща дренажна система по десния скат. Изготвени са писмени препоръки към земеделското министерство, чиято собственост е язовира. Сред тях са спешни и неотложни ремонтно-възстановителни работи на повредените или частично компрометирани зони на каменната облицовка на водния откос на язовирната стена, на съоръженията във водната и водовземната кула, на повредените участъци по отводнителния канал. Специалистите настояли за налагане на ограничения във водоползването, за следене нивото на подпочвените води и други. Крайният срок за изпълнението изтекъл на 30 юни 2016 година.
Тъй като нищо не било свършено няколко неправителствени организации и партии подали сигнал в прокуратурата и тя образувала преписка. В сигнала са посочени нередностите и пропуските в експлоатацията и поддържането на водоема. Изтъкнат е установеният свлачищен процес по левия скат на съоръжението, граничещ с Монтана. Съобщено е за повредени зони на каменната облицовка на стената. Изложените проблеми са от завишен обществен интерес, тъй като засягат опазването на живота, здравето и имуществото на хората.
Държавните обвинители изискали документи от Министерство на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите, от областната управа, от общините Монтана и Бойчиновци. Разпоредили проверката на различни контролни органи - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, териториалната дирекция “Национална сигурност” и областната дирекция на МВР в Монтана.
От Окръжната прокуратура установили, че ремонт на язовира реално не е извършен и състоянието му остава лошо. Затова прокуратурата е сезирала Министерство на земеделието и горите с настояване за предприемане на спешни и неотложни ремонтно-възстановителни работи.
“В заключение може да се обобщи, че независимо от констатираните пропуски по техническото и експлоатационното състояние на хидровъзел “Огоста”, към настоящия момент същият не представлява опасност за живота и здравето на населението в град Монтана и по поречието на река Огоста”, пише в преписката на Окръжната прокуратура.
После държавата дава на Държавната консолидационна компания 500 милиона лв. за ремонти на опасни язовири.
В списъка на опасните 400 язовира, които трябваше да ремонтира “Монтажи” ЕАД е и “Огоста”.
Парите, преведени на ДКК, обаче изчезват. Направени са ремонти само на няколко малки водоема.
В края на миналата година икономическият министър Богдан Богданов подава жалба в прокуратурата, в която настоява да бъде образувано досъдебно производство, което да разследва къде са отишли парите, дадени на ДКК за язовирите.
Държавното обвинение отказва да започне разследване и в момента икономическото министерство обжалва по съдебен ред този отказ.
„Става въпрос за неправомерно разходвани средства от страна на дъщерното на ДКК дружество „Монтажи“ за ремонт на язовири, без обществени поръчки и без издадени разрешения за строеж за тях. Установено е, че част от сумите са били изразходвани дори за проекти, различни от ремонт на язовири“, казват Министерството на икономиката и индустрията.
В момента обаче все още не е ясно точно колко пари ще са необходими за ремонта на язовир „Огоста“ и откъде ще дойдат. При посещението си в Монтана през януари министър Богданов беше категоричен, че сега отстъпление няма да има и държавата ще си свърши работа.
В същото време язовир „Огоста“, който според много хора в Монтана не е заплаха, а възможност, има и други нерешени проблеми.
През миналото лято водоемът стана особено привлекателен за любителите на водни приключения. Ентусиасти го превръщат в място за отдих за разходки с лодки, каране на джетове и каяци.
„Огоста“ е и любимо място на рибари от цялата страна, които къмпингуват на бреговете му и хвърлят въдици.
Има обаче и други „къмпингари“, които превръщат бреговете в истински катун.
В битка с катунарите влезе общинският съветник Валери Спасов /ПП-ДБ/, който е инспектор в ИАРА.
„Преди седем години заедно с шепа рибари подехме инициатива да върнем язовир „Огоста“ на хората. Преди това той беше разделен на територии на отделни бракониери, които не допускаха никой да стъпват там. Язовирът е публична държавна собственост. За нашия нетуристически град, той е като дар Божи. Аз го наричам Балатон на Балканите. И наистина мисля, че може да се превърне в топ туристическа дестинация, където повече инвеститори и различни сдружения да развиват дейности свързани със спорт, туризъм и развлечения. Неслучайно най-заможните хора в Монтана строят домовете си около язовира. Там е красота. Където и да погледнеш виждаш планина и вода. За съжаление изгонихме едни пакостници, за да дойдат други. Година след година, лека полека, язовирът се превръща в катун, защото никой не контролира, какво се случва по бреговата му ивица. На места вече се лее бетон и се градят монолитни постройки. Има прекрасни закони, но трябва да се подбутнат институциите да вършат работа. Басейнова дирекция може да наложи глоба 15 хил.лв. за всяко непреместваемо нещо поставено, а на практика построено в чашата. С 5 хил.лв. РИОСВ може да глоби всеки, изкарал и изтърсил боклуците си там - дивани, матраци, винили, гуми с който се правят ограждения на незаконно засвоените парцели. Обещавам да дам всичко от себе си да оправя и това. Искам язовира да е на всички. Хората да могат да идват за риболов, водни спортове, или просто къмпингуване, но по правила“, казва общинският съветник Валери Спасов.
