В Северозапада най-голям процент висшисти живеят във Враца и Козлодуй, показват анализите на Института за пазарна икономика. В двете общини една трета от населението е завършило ВУЗ. За Козлодуй процентът на висшистите е 35.08, а за Враца 33.84%. Според анализаторите в крайдунавската община образователният ценз е основно изискване за наемане в сектора на енергетиката, а във Враца има висши училища, което прави достъпа до образование по-лесен.
Във Видин хората с висше образование са 27.27 на сто, а в Монтана 26.89%.
Най-малък процент висшисти има в община Якимово – 6.59 на сто, в Бойчиновци са малко на 7 процента, толкова са и в Борован.
Почти една четвърт от жителите на община Мездра също са с висше образование. Във Вършец хората, завършили университет са около 19%, а в Берковица – 21 на сто. В Лом хората с висше образование са 21% от жителите, а в Белоградчик 19 на сто.
Анализите на експертите показват, че най-много висшисти – 40 на сто, има сред младите хора между 25 и 34 години. 38 % са във възрастовата група между 35 и 44 години. Най-малко са тези в пенсионна възраст – 26 %.
Около 50 на сто от хората в Северозапада са със средно образование. Тези с основно и по-ниско намаляват през последните години.
Данните от проучването сочат, че Северозападът е сред регионите, в които хората на възраст между 25 и 64 години без образование са сравнително малко.
Регионалната карта показва големи различия в страната, като се откроява и деление изток-запад. В много райони в Източна България делът на хората с основно образование е изключително висок – над 20 на сто, което се отразява негативно както на заетостта, така и на възнагражденията. В тези райони се наблюдава и по-висок дял на хората без образование и съответно на неграмотните – в някои случаи неграмотните достигат 5-10% от населението на възраст 25-64 г. Видимите клъстери са няколко – в регионите около Сливен и Ямбол, големи части от Североизтока, но и компактни групи общини край Стара Загора.
Анализите показват, че сред хората с висше образование по-голям е делът на жените, но това не е предпоставка възнагражденията на двата пола да се изравнят.
В почти всички икономически дейности мъжете получават по-високи заплати. Най-голяма продължава да е разликата във финансовия сектор, където жените получават почти с 1/3 по-ниски заплати. Значително по-ниско е заплащането на жените и в преработващата промишленост, здравеопазването и IT сектора. Икономическите дейности, в които заплатите на жените са по-високи са строителството, операции с недвижими имоти, административни и спомагателни дейности.
