Село Върбово се намира в община Чупрене, област Видин. Разположено е на 480 метра надморска височина в Предбалкана, югозападно от рида Ведерник. Намира се на 10 километра южно от град Белоградчик и на 10 километра североизточно от границата със Сърбия.
Северно от селото преминава Върбовска река, която пресича Ведерник и е десен приток на Стакевска река. Землището на селото е с площ малко над 41 квадратни километра. В него, западно от селото, се намира малкият язовир „Върбово“, който е общинска собственост. От селото тръгват две екопътеки, които водят до красивите местности "Лъга" и "Под венеца" в подножието на Ведерник. Това е част от информацията, която може да бъде намерена за селото в Интернет.
Нашето посещение там бе през един нетипично топъл за зимата ден, в който красотата на причудливата природа наоколо изпъкваше още по-ясно.
Ново строителство във Върбово почти няма- в това отношение не се различава от повечето села в Северозапада. Пусти улици завиват зад пусти дворове. Прашни катинари висят на доста от портите и всичко това, в определен смисъл, е колкото тъжно, толкова и красиво.
По публични данни в селото живеят около 100 души. Това би трябвало да е задоволително явен сигнал, че тук хотели и механи не виреят. Животът днес няма нищо общо с този в миналото и то не в добра посока, коментират местни жители, които с носталгия си спомнят за едни отминали вече години. Обезлюдяването е основният проблем на селото, не отрече и кметският наместник на село Върбово, Румен Стоянов, описвайки и другите, произтичащи от това проблеми:
"Обезлюдено село, възрастно население над 95% и оттук идват и проблемите. Трудности с придвижването, село в планински район, стари, запустели улици, неподдържани дълги години, обрасли... Проблеми с електричеството - стара електропреносна мрежа, често прекъсва електричеството, особено в зимния период и хората трудно преживяват... За снабдяването с хранителни стоки, тук имаме едно магазинче, което работи благодарение на усърдието на собствениците. Работи утрин само по два часа на ден. В него продават основните хранителни продукти- хляб, олио, някои зеленчуци. Снабдено е магазинчето, хората полагат грижи... Имаме транспорт. Две фирми обслужват транспортните линии, основно с Белоградчик, където са аптеките, болницата, магазините..."
Интересна инициатива в селото е възстановяването на сградата на старата фурна и превръщането й в клуб за срещи, разказа още Румен Стоянов:
"Сега довършваме клуба, който е правен някога по програми- стара фурна за хляб, запустяла сграда и една от поредните власти намира пари по програми и решават да реновират. Тя е направена много хубаво отвън, но стои вече десетина години без да се ползва. Не е свързана чистата вода, няма и тръби за отходните води и заради това не може да се ползва... Ние си поговорихме с клуб "Ботев" и решихме да направим един общ празник на селото. А и в помещението, както се казва- за добро или за лошо, да има къде да се събират.
... За този бюджетен период- 2024- та година, в селото е предвидено да бъдат асфалтирани две улици. Всичко зависи от средствата, които ще дойдат. Засега прогнозите са оптимистични- ще има някакви средства за подобряване на инфраструктурата в селото..."
В село Върбово се намира най-старата църква в област Видин, а според някои източници, тя е една от най-старите и в Северозапада. Църквата "Св. Йоан Кръстител" се намира недалеч от центъра на селото. По данни от архива на Видинската митрополия, тя вече е съществувала през 1600 година. А от възпоменателния надпис в наоса се разбира, че е била изписана през 1652 година. Храмът е типичен представител на църковното строителство по българските земи от XV-XVIIв. Външният му вид е доста безличен – схлупен и полувкопан в земята. Строен е така, че да бъде трудно забележим за турците. Обявена е за Народна старина в ДВ. №69/27г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в ДВ.
"Църквата ни беше една от най-големите и най-хубавите. Аз живея срещу нея и си спомням, че в детството ми тя беше на три ката. С течение на годините обаче остана само най-старото и автентичното от нея с олтара. По данни на Епархията във Видин е правена някъде около 1360 година. Това е преди падането на България под турско робство", разказва Олег Дамянов, бивш военен в пенсия, роден и отрасъл във Върбово.
Освен старата църква "Свети Йоан Кръстител", която е реставрирана, във Върбово има още паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание. Жители на селото взимат участие и в Чипровското въстание от 1688 година, а Тодор Илиев от Върбово е единственият участник от Белоградчишко в Ботевата чета.
Въпреки проблемите, селото не е забравено. Местните разчитат на селския туризъм и вече в местната къща за гости са идвали туристи чак от Австралия и Аржентина. Разбрали за красивото българско селце от снимки в Интернет. И не са сбъркали с избора си, защото макар и малко, село Върбово омайва с хубава природа, богата история, а спокойствието и красотата на на местния живот са за завиждане./Радио Видин
