Модерното движение в бижутерията започва в края на 40-те години, след Втората световна война. Тогава отново се появява интересът към бижутерията като изкуство.
Днес има все повече ръчно изработени бижута, като те са вече не само хоби, но и професия.
"Занаятът ми е наследствен, от баща ми и работим заедно", обясни Любомир Маринов, който е майстор на художественото леене на метали – ювелир. Отскоро е и член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти във Враца. Свидетелството му беше връчено на тържествена церемония от кмета на общината Калин Каменов.
"Към момента съм се насочил, заедно с моя баща, към леене и изработка на бижута. Наскоро започнахме да експериментираме, особено аз, с леенето на различни фигури. Предимно в леко историческа и палеонтологична насока... Има случаи, когато клиентът избира какво да се изработи, но в повечето случаи дава насока, от която вече мога да работя. Първо се прави дизайн. Зависи колко е сложен. Понякога се налага първо да го изработя на компютър, но в много голяма част от ситуациите се започва изцяло на ръка, докато се достигне някакъв модел. След това този модел се преработва и се прави калъп. Излива се от восък, а след това минава през един процес на леене. Има много стъпки и се стига до изливане от дадения метал - бронз, сребро или злато. След това този модел се преработва, пили се, шкури се и се стига до крайния продукт... За разлика от фабричните отливки, нашите бижута са уникални, защото са изработени на ръка и няма нито един с друг да си приличат... Най-сложни са поръчките с камъни. Процесът е и по-сложен... Изработваме и реплики на антични бижута. Всяко едно бижу е предизвикателство...", обясни Любомир Маринов./Радио Видин
