Средната оценка, която училищното образование получава от родителите днес, е „Добър“ 4.31. Най-ниската оценка е в столицата (4.18), а най-високата - в селата (4.40). 46% от родителите определят училищното образование в София като консервативно. Обратна е тенденцията в малките градове и селата, където около 47% смятат образованието за прогресивно. 37% от родителите не смятат, че проблемът в образованието е в учителите. А основен извод е, че в столицата има липса на млади учители, като повече педагози са в селата.
Това показва национално представително изследване на Асоциация "Родители", представено на форум за взаимодействието между училището и семейството. То е направено между септември и октомври миналата година от агенция "Ноема" сред 807 родители на деца между 1-ви и 12-и клас.
Дисциплината - най-големият проблем
Дисциплината на учениците е най-често посочваният от родителите проблем в образованието - по-голям дори от претоварения учебен материал. На това мнение са 45% от родителите, участвали в изследването. То показва, че те се държат силно консервативно, като близо 70% от тях одобряват мерки като връщане на оценката за поведение и овластяване на учителите да налагат повече наказания на децата.
От Асоциация "Родители" отбелязват, че само от данните в изследването не може да се каже дали родителите обвиняват училището за лошата дисциплина, или доколко всъщност искат подкрепа от училището за справяне с нея. Ясно се вижда обаче, че родителите виждат трудности в това как да наложат на децата поведението, което смятат за правилно.
На второ място като проблем (40%) родителите посочват прекаленото количество учебен материал и начинът на поднасяне - не толкова от гледна точка на учителите, а по-скоро в учебниците, които за родителите са твърде много. Най-често от претоварен учебен материал се оплакват родителите на децата в прогимназията (48%). Прекалено многото учебници (29%) и лошо поднесеният в учебниците материал (28%) са поставени на второ място, най-вече като проблем за родителите на децата в I-IV клас. Произволните "реформи" на МОН също се възприемат като основен проблем (28%), най-ясно заявен сред родителите на гимназистите. Това показва, че те не виждат в работата на просветното министерство последователност, визия, а често и смисъл.
Проблеми, свързани с учителите
Що се отнася до учителите, 37% от родителите не смятат, че в образованието има проблеми, свързани с тях. Най-малко посочвания това твърдение събира в София (23%), а най-много - в селата (50%). Когато все пак става въпрос за проблеми, свързани с учителите, водещото не е критика към качеството им на професионалисти, а най-вече липсата на млади учители (24%), като това се вижда като проблем най-остро в София (34%) и най-слабо в малките градове и села (18-20%).
Все пак се посочват и проблеми с качеството на преподаване. Два ключови проблема се очертават еднакво често - лошо поднесеният учебен материал от учителите (20%) и това, че те са консервативни и не подготвят децата за това, което им предстои (19%). Твърдението, че учителите са неподготвени, се посочва от 15% от родителите, а липсата на уважение към децата от страна на учителите - от 12% от родителите, като в София този дял е 19%. Немалка част от участниците в изследването смятат, че родителите си позволяват да се налагат над учителите и че децата имат много права, а учителите – малко.
Родителите и домашните
39% от родителите смятат, че е нормално да помагат с домашните. По-склонни да намират това за нормално са родителите с по-малки деца и тези с по-ниски доходи, а малко съгласни са по-възрастните родители, тези от столицата и с доходи над 3000 лв. месечно. Друга голяма група родители (39%) смятат, че да помагат с домашното е нормално, ако е от време на време. Близо 1/5 не смятат тази практика за нормална, тъй като показва, че детето не разбира урока.
Най-много родителите помагат за домашните 1-2 пъти в седмицата (34%), други 28% - 3-4 пъти в седмицата или всеки ден. Една пета помагат между веднъж и три пъти в месеца, а 18% - никога. По-висок дял от средния са родители на деца в I-IV клас (40%), които помагат 3-4 пъти в седмицата или всеки ден, а най-нисък е делът сред родителите на гимназисти. Най-високите дялове на родителите, които никога не помагат за домашните, са родителите на гимназисти (47%) и родителите, живеещи на село (26%).
Частните уроци
Родителите масово смятат частните уроци са необходими, защото училището не е способно да предостави достатъчно добра подготовка за изпитите след 7-и и 12-и клас. Половината от родителите имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7-и клас (48%), а всеки десети вече го е направил (9% от родителите на деца в 6-и и 9% от родителите на деца в 7-и клас). Почти 1/4 нямат намерение да записват децата си (23%), а според друга 1/10 от родителите децата им се справят сами. Що се отнася до кандидатстване след 12-и клас, още повече родители имат намерение да запишат децата си на уроци - около 67% или 2/3.
„Различните“ деца
Мнозинството от родителите заявяват, че нямат проблем децата им да учат с "различни" деца, но около 1/3 са на други мнения. 14% виждат като проблемни децата с различна сексуалност. Всеки десети родител (11%) смята за проблемни децата от ромски етнически произход, а 7% са категорични, че изобщо не искат децата им да са в близост до "различни" деца. Техният дял е малко по-висок от средното за страната в селата (12%) и по-нисък (3%) - в областните градове. /economic.bg
