Любомир Йонов от видинското село Сланотрън завършва техникум по механотехника в Монтана и през по-голяма част от живота си се занимава със земеделие. Разказва, че навремето отрасълът е бил по-благодатен, една от причините за това са били атмосферните условия:
"Почнахме със земеделие, трябва да се занимава с нещо, тогава нямаше какво да се работи друго... А ние имахме и наследствена земя от баща ми. И трябваше да се работи, имах трактори два, после купих още един, инвентар имах, всичко, сеялка, каквото трябва за едно земеделие. Израстна синът и изхвърли ме извън борда. Само му помагам, той си пое работата, купи си техника, всичко... Едно време да се занимаваш със земеделие беше по-добре, сега вече всичко се обърка. Нито субсидии навреме, рентата скача нагоре, а ние не изкарваме нищо. Тия ветрове, тези вихрушки събарят слънчогледа на земята и ние въобще не го жънем, само го дисковаме..."
Сланотрън навремето е било голямо село, известно с лековитите си минерални води. Идвали са хора от цяла България да търсят лек на различни кожни заболявания, разказва Любомир Йонов. Спомня си, че местните са отваряли домовете си и са приемали посетителите, които след няколко дни са си тръгвали здрави, благодарение на лековития минерален извор. Футболът също е бил на почит сред хората там.
"Селото беше по-жизнено, имаше комсомолци, имаше деца много... Всичките тръгнали по чужбина на работа, да изкарат некой лев... Имаше живот, имаше футбол, какво ли не на село. Имаме стадион, където "Бенковски" нямаше такъв стадион, много хубав стадион... Минералните извори бяха до едно време. Банята там, имаше три специални циментовани резервоара, където хората влизаха. Тия екземи, тия рани, много работи лекуваше тази баня, извънредно много. Помня имаше от Капитановци караха тук, с каруца някакъв човек, който не можеше въобще да се движи, той се влачеше по земята. Накрая си тръгна като човек нормален... Нямаше къща да няма такива банаджии, всички във всяка къща, по някой дошъл и се настанил. Аз помня при нас горния етаж, две, три стаи бяха пълни с такива банаджии... Малко е солена тази вода и я спряха. Трябваше да направят втори кладенец, за да я нагнетяват пак в земята... Какво направиха не знам. Затапиха сондажа и водата си остана в земята. А беше много полезна. Тези рани, какво и ще да е, екземи, всичко лекуваше безпогрешно..."/Радио Видин
