На 4 февруари, Ката Иванова Гилова от видинското село Връв навърши 100 години. На празника във Видин, освен най-близките й, дойде и кметският наместник на Връв, Нина Удроева, кято връчи на рожденичката плакет и медал за достигнатите години.
"Тя е родена във Връв, записала е гимназия във Видин, завършила е през 1944 година и през 1945 годин се оженила за баща ми, който тъкмо се бил върнал от фронта", разказа накратко живота на майка си на младини по-голямата й дъщеря, Емилия Испорска.
"Понеже във Видинския край не са намерили работа, а баща ми тъкмо завършил юридическо образование, заминали за Мадан в Родопите. Там живели хубав живот. Тя била главен счетоводител на шивашко предприятие "Родопи", а баща ми - секретар на Градския съвет в Мадан. Живели са близо 20 години там..."
След завръщането им във Видин, майка ми става зам.главен счетоводител на ДИП "Вида", където остава до пенсионирането си. До преди две години летата прекарваше задължително във Връв, а зимно време се прибираше във Видин...
Много обича да работи в градината. Аз си спомням как й забранявах в следобедните часове, когато са най-големите горещини, да не излиза. Тя само ме дебнеше да задрема и бягаше на двора. А внучката ми Мария викаше- Бабо, излез да видиш баба Ката пак е в градината и скубе трева. Непрекъснато се занимаваше с работа. И сега иска да ходи на Връв, но вече не може там..."
В живота си баба Ката е имала и не малко премеждия. Едното от тях е отпреди десетина години, когато във Видин й давали само 24 часа живот. След три операции в софийска болница обаче, тя бързо се възстановила и отново се върнала към старите си навици. До 90-та си година редовно се движела с колело из селото, а по-миналата година зорко упражнявала контрол върху работата на майстора в къщата във Връв.
Днес баба Ката се чувства добре, храни се добре и не отказва и чашка хубаво вино. Дълголетието й, освен по наследство, твърди че дължи и на спокойното приемане на нещата от живота:
"Човек трябва да работи честно и спокойно, да не се притеснява", разкрива тайната на дългия живот баба Ката.
Снимки: Генади Цоков
