Поетесата Иванка Гьонова е родена в Очин дол, завършила е механотехникума във Враца, но голяма част от живота си прекарва в мездренското село Зверино, където живее и до момента. Работила е в няколко завода в региона, а поезията и любовта към творчеството открива на по-късен етап от живота си. Пенсионира се през 2008 г., преди 5 години започва да пише и до момента има 8 издадени книги. Иванка описва себе си като обикновен, самобитен човек, а поезията си- като бунтарска.
"В Зверино живея от 55 г. Работила съм в завод за контактни елементи, някога имаше завод сега няма нищо. Работила съм в завода в Елисейна- металургичния... Пенсионерка съм от 2008 г. Отпреди 5 години ми се дописа, не знам откъде ми дойде. Нещо силно се обърка в това време, в което живеем и протестирам- на лист хартия естествено. Протестирам против коварното ни ежедневие, против пошлостта, против измисления свят, в който живеем от силните на деня. Трябва да се бие камбаната, да се огледаме, да се осъзнаем, да се опомним, ако искаме да оцеляваме в този свят. Това, което ми виждат очите, което ме дразни, което ме радва и започнах да го записвам на лист хартия. Имам вече 8 книжки... По всяко време на денонощието ставам, записвам го на едно листче и стане нещо. Бунтарка съм, обичам да похваля, това, което ми харесва, обичам хората, обичам ги каквито са. Последната ми книга е "Живот между две дати". Заглавието идва, защото първото ми стихотворение е за празника на тиквата есента, а последното ми е на Великден, между тези две дати съм писала... Творчеството ми дава удоволствие, не е печелившо..."
Иванка Гьонова работи над деветата си книга. Нарекла я е "Нишката на живота".
