Криминалният роман, написан от шестима тийнейджъри от Монтана и техният ментор, е сред най-продаваните книги за миналата година
Савана, Донка, Алекса и Елисавета са специални момичета – всяка от тях е жертва на някакво престъпление. И четирите все още са деца. И то деца жертви. Те попадат под закрилата на закона в провинциалната къща на полковник Мария Грънчарова – бивш шеф на детския отдел в МВР. Домът ѝ се превръща в тяхно убежище, а историите им събуждат отдавна забравено разследване на Грънчарова, от което се отказва след почти смъртоносен побой, сложил край на кариерата ѝ.
Преди години полковник Мария Грънчарова разследва изчезвания на 237 деца, сред които е и нейното собствено. Изтупвайки от праха някогашната си работа, тя постепенно разбира, че гостенките ѝ са много по-свързани със случая на живота ѝ, отколкото е подозирала при първата им среща.
Едната – дъщеря на богати хора, другата – на цигани, циркови артисти, третата – изгубено дете, четвъртата – провинциално момиче с лоши родители. Каква всъщност е връзката между тях?
“Пансионът на Мария Г.” е завладяващ криминален роман. Издаден е през миналата година от издателство „Потайниче“, а след година историите на бившия полицай Грънчарова и четирите момичета най-вероятно ще оживеят на голям екран. Интерес към романа са проявили „Гала филм“. Вече има подписан договор.
„Всичко е в много начален етап. Процесът е дълъг, но и създаването на романа беше дълъг процес. Важното е, че трудът на децата даде резултат“, каза Ели Лозанова – двигателят на „Пансионът на Мария Г“
Историята по създаването на романа е почти толкова заплетена, колкото и историята, която разказва. Автори са шестима тийнейджъри от Монтана и техният ментор Ели Лозанова.
Докато са още са ученици Александра Тодорова, Антония Любенова, Ива Иванова, Кристина Иванова, Михаела Стоянова и Цветомир Петров се организират в „Клуб на любителите на кафе и дебели книги“. При срещите си те говорят за любими книги и споделят авторски текстове. През 2016 година избират за свой ментор атрактивната Ели Лозанова, автор на сборника разкази „Село на завой“, но позната в региона като майстор на вкусните бабини гозби и организатор на кулинарния фестивал „Бабина душица“.
„Съвсем случайно се събрахме в тази група. Известно време обсъждахме кой какво е прочел, написал и спонтанно се роди идеята да създадем нещо заедно“, казва Ели.
И не чакали дълго. Всеки трябвало сам да си измисли герой – с име, история и развитие.
„Най-интересното беше, че те се насочиха към деца с проблеми. Само Александра, която тогава беше само на 12 години, си избра принцеса. Нейната Савана е дете на богати родители, родена принцеса“, споделя Ели.
Първоначално младите автори се събирали в кафене в центъра на Монтана, но заради „говорилнята“ по време на писането, преместили мястото и техен офис станал домът на Ели.
„Идваха всеки четвъртък. Посрещах ги винаги с нещо домашно приготвено, разтваряхме си душите и започвахме. Всеки си имаше своята история.“
„Майката“ на Донка е Антония. Тя научила цигански, за да бъде образът по-жив. Михаела се изкушила от съдбата на наркозависимите и създала Елисавета, Ива концентрирала мисълта си към децата в институции и така се родила Алекса, Али /Александра/ измислила принцесата Савана. Но като всяка принцеса Савана си има и принц – Едуард. Неговият образ е дело на единственото момче в колектива Цветомир.
„Така се родиха образите. Всеки със своята история. Предизвикателството беше тези различни герои да бъдат събрани заедно. Тук дойде моята задача. Решихме, че ще ги „затворим“ в защитено жилище – пансион и така се появи бившият полицай Мария Грънчарова. Нейната връзка с външния свят е Камен – образ, създаден от Кристина, а за да стане историята истинска, си създадохме и действащ полицай – Свиленски“, казва Ели.
Тя е благодарна и за това, че по време на писането децата са се научили на основното – книга се пише с много четене.
Книга, събираща историите на толкова много автори, е рядкост в художествената литература, както у нас, така и в световен мащаб, казват издателите от „Потайниче“.
“Пансионът на Мария Г.” е роман, изпълнен с напрежение и обрати, като в същото време засяга важни за обществото ни теми – зависимост, насилие, дискриминация, злоупотреба с власт и влияние. И си струва всяка прочетена страница.
„Радвам се на интереса към романа. Книгата си заслужава и децата го заслужават“, категорична е Ели.
Започнали да пишат в средата на 2016 година, трудили се две години, а пет години по – късно през 2023 романът излиза от печат.
„Дано след година – две видим и филм. Предстои да се напише сценарии без диалози, с който се кандидатства за финансиране. Ако, дай Боже, се отпуснат пари, трябва да се създаде истински сценарии, да се направи кастинг за актьори и тогава – снимки. Вярвам, че ще стане, защото тази книга има потенциал“, каза Ели Лозанова.
Днес Александра Тодорова, която тогава е била на 12 години, е студентка, Антония Любенова е продуцент, завършиха е НАТФИЗ, Ива Иванова е журналист и работи в БНР, Кристина Иванова е избрала мисията на преподаването и е учителка по български език и литература в столично училище. Михаела Стоянова е сценарист, Цветомир живее и работи в София.
„Нито един от тях не е изгубил любовта си към творческото писане и това ме прави изключително горда“, споделя менторът на младите писатели Ели Лозанова.
