Държавата даде зелена светлина проекта за тунел под Петрохан. Новината е от последните дни на миналата година, но е най-важната за Северозапада, смятат гражданите и бизнеса. Никой не може да каже кога тунелът ще го има, но това е първа конкретна стъпка в правилната посока, каза кметът на Монтана Златко Живков, а зам. председателят на народното събрание Росица Кирова написа - „Проектът за тунел под Петрохан е размразен! След 5 години всекидневен натиск, протести и много ясно заявен обществен интерес. Каузата, заради която съм в Народното събрание започва все по-ясно да се материализира! Гласът на хората от Северозапада, който изразявам в пленарната зала и комисиите, е чут! Струваше си!”.
Държавата даде първите пари за проекта
На 26 декември АПИ обяви обществена поръчка за изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП-ПП за скоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан.
Прогнозната стойност на поръчката е над 6.6 млн. лв. без ДДС. Оферти се подават до 15 февруари 2024 г., а избраният изпълнител ще има 1 година, за да изготви проектите и проучванията. Именно те ще поставят основите на бъдещото строителство на важния инфраструктурен обект.
Изрично е записано, че прогнозната стойност не може да бъде надскачана. Средствата за финансиране на търга се осигуряват от държавния бюджет.
Проектните проучвания за скоростното трасе и тунелът под Петрохан са включени и изрично упоменати в държавния бюджет за тази година.
От документацията за търга става ясно, че приблизителната дължина на планирания скоростен път е 82 километра, като началото ще е при обхода на Монтана, а краят при пресичането на шосето през Петрохан и Софийски околовръстен път. Заложено е проектното трасе да бъде съобразено с трасето на магистрала „Европа“ и връзката между Софийски скоростен път и ГКПП „Калотина“.
Изрично обаче е записано пътят да е извън защитени зони и територии и е посочено, че трябва да бъдат изготвени поне два варианта на трасето.
Историята
Идеята за тунел под Петрохан датира отпреди повече от век. За първи път за тунел се говори в далечната 1916 година. Проект е разработван и по времето на социализма през 60-те години на миналия век. Предпроектно проучване е направено през 1988 г., в него е посочено, че тунел от 9,2 км е икономически целесъобразен. По-евтин би бил 3 км, но той е с по-лоши технически параметри и по-големи разходи, ще е и на по-голяма надморска височина. През 1991 г. “Транспроект” разработва няколко варианта. Според една от схемите дължината би трябвало да е 18,4 км, с по-големия наклон около 8-9 километра. Има варианти с дължина между 7,105 до 9,201 км. През октомври 2003 г. тогавашният строителен министър Валентин Церовски обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 година.
През февруари 2008 г. правителството на Сергей Станишев реши, че проектът за строителство на тунел под Петрохан е приоритетен. През октомври същата година транспортното министерство задейства процедура за предпроектно проучване на пътя София-Гинци-Петрохан-Монтана като експресен, с възможност за изграждане на тунел под прохода, която бе прекратена. След още четири години последваха нови процедури. През декември 2013 г. след посещение в Китай на председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков стана ясно, че Китайската банка за развитие е заявила готовност да инвестира в строителството на съоръжението. Това също останаха само намерения.
От средата на 2016 година жителите на Северозапада започнаха протести срещу бездействието на държавата по темата тунел под Петрохан.
През 2017 година бе организирана подписка. В нея се включиха 16 644 граждани и в началото на 2018 г. тя бе внесена в Народното събрание. През март преди вече 6 години кабинетът взе решение за строителството на скоростен път до Видин и на тунел под Петрохан. Премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата подготвя съоръжението за концесия - “държавни пари в момента не можем да обещаем”, каза той. През септември министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова каза, че част от пътните проекти, включително тунелите под Петрохан и Шипка ще бъдат реализирани с публично-частно партньорство, а целта е да се осигури финансиране за всички проекти на стойност близо 3 млрд. лева.
През 2019 г. бе изработено прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан. Изработени са три варианта. Поради многото защитени зони и местности и засягането им от вариантните на трасета, процедурите по ОВОС са прекратени, както и договорът за проектиране, за да търси по-добро проектно решение.
При последното си проучване АПИ представи на МОСВ само един вариант, а другите два не станаха обществено достояние. Предложеният обаче преминаваше през защитени зони и процедурата по ОВОС бе прекратена през 2021 г.
Множество тунели през Стара планина бяха включени в плановете на кабинета „Петков“. Бившият регионален министър Гроздан Караджов предлагаше финансирането да бъде осигурено от Фонда „Три морета“. Той дори заявяваше, че строителство може да започне през 2026 г. и да завърши за 5 години. Служебният регионален министър Иван Шишков пък заявяваше, че единственият вариант за изграждане на тунела е концесия.
Защо е важен проектът?
Скоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа. Второкласният републикански път II-81, който в момента свързва Монтана със София през Петрохан, е предпочитан за пътуващите, защото е най-прекият маршрут между столицата и Монтана.
Новият път ще е естествено продължение на пътя от Дунав мост 2, който е част от европейския коридор № 4. Електронното отчитане на трафика сочи, че едно от най-натоварените трасета в страната е Костинброд-Монтана през прохода Петрохан. На ден по този маршрут минават между 15 000 и 20 000 превозни средства.
Пътят ще съкрати разстоянието от столицата до Монтана с 46 километра, а до Видин със 100 км. Жители на Берковица пък дори вярват, че някога, когато пътят бъде построен, могат да си живеят под Ком, а да работят в столицата, докъдето ще стигат за по-малко от час.
Всички, живеещи в Северозапада, са категорични, че трасето ще даде нов живот на региона.
„Със сигурност ще потръгне и туризма. Чипровци, Вършец, Берковица, Белоградчик и Видин ще бъдат достъпни, а това са градове, които имат потенциал да станат дестинации с изключителен интерес от страна и на българските и на чуждите туристи.“, коментират кметове от региона и се надяват този път процедурите да не спират и все някога тунелът под Петрохан да се случи.
