Започва ремонтът на 12 сгради на Българската академия на науките (БАН) за изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансирани по процедурата за “Повишаване на енергийната ефективност в публични сгради на Българска академия на науките“ - част от инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. В рамките на проектите ще бъдат изпълнени, както мерки за енергийна ефективност и възстановяване на конструкцията на сградите, така и мерки, насочени към осигуряване на пожарна безопасност и достъпна архитектурна среда съгласно действащите изисквания, съобщават от Българската академия на науките.
Изпълнението на проектите ще доведе до по-добри енергийни характеристики на осем сгради от Научния комплекс на БАН – на Четвърти километър, на две сгради от Научния комплекс на БАН - на Осми километър, на централната сграда на Института по биология и имунология на размножаването, както и на сградния фонд на Националния природонаучен музей на бул. "Цар Освободител" 1 и улица "Московска" 6. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е 36 млн. лева, от които 30 млн. са осигурени от Европейския съюз по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, а 6 млн. лева. представляват съфинансиране от националния бюджет, обясняват от БАН и уточняват, че работата по проектите трябва да приключи до средата на 2026 година.
Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 година в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане. Негова цел, залегнала в първия му устав от 1869 година, е да разпространява просвещението сред българите; да усъвършенства българския език и да изучава българската история, и бит; да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк - Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му - Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 година) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.
През 1911 година се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 година е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. Двадесет и двама академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 млн. лева за строителството.
