Днес в рубриката "Думата имат старейшините" ви срещаме с Евлоги Савов Илиев от видинското село Майор Узуново. Пенсиониран като директор на училище "Михалаки Георгиев" в село Иново и преподавател по химия, география, биология и физкултура, Евлоги към този момент се грижи за своята къща, двор и животни, радва се на двете си внучета и две правнучки и определя себе си като обикновен човек.
След 20 години вярна служба на училището в Иново и още години стаж в други училища, Евлоги вече е пенсионер. И така до днес, когато е на прага на 86-ата си година. До пенсия стига през далечната 1995 година, няколко години по-късно училище "Михалаки Георгиев" затваря вратите си завинаги. Днес дядо Евлоги живее сам, но казва, че се справя с всичко. И никога не се оплаква, защото така е свикнал - на труд, усърдие и грижа.
"От малък така съм, може би програмиран ли, как да кажа. Родил съм се в средно селско семейство. Много рано, на 5 години, останах сирак. Трябваше да помагам на дядо ми, той ме е отгледал... Много учи животът. Този, който смята, че се е родил учен или се е научил за една или две години - жестоко се лъже. Човек се учи цял живот и животът е този, който го учи най-добре... Освен на труд, животът те учи на отношение към себе си, към другите, а каквото ти е отношението към теб самия, такова ти е отношението и към другите. Няма начин ти със себе си да бъдеш жесток, да не се понасяш, а да понасяш околните около себе си."
Човек дава на другите това, което носи в себе си, категоричен е Евлоги. Убеден е, че няма как да дадеш нещо, което не притежаваш. И това са едни от многото уроци, на които го е научил животът. И вярва, че човек винаги може да се промени както за добро, така и за лошо.
"Променят се хората, зависи от средата, в която попадат."
За възпитанието са изключително важни първите седем години, сигурен е учителят. В спомените му, децата на едно отминало вече време, излизали от семействата си с добро възпитание и уважение към хората. Днес обаче не е сигурен, че нещата стоят по този начин.
"Това е грешка, която хвърлят върху училището. Че то е основният виновник за това, че дадена личност така е формирана или по друг начин е формирана - не. Основният виновник е семейството. И забележете - навремето учителят беше всичко за ученика. Защо? Защото когато се върне вкъщи и техните го попитат "Какво каза учителят днес, какво научи", има ли някакво недоволство, никой от семейството не го е приемал. Да кажеш, че учителят нещо ти се е скарал, значи е имало защо. Сега и да направиш забележка, родителите остави че ако дойдат, ще те набият, но още от вкъщи по телефона ще те предупредят, че идват... Страх ги е сега учителите..."
Ключовото за учителската професия винаги е било призванието да работиш с деца, казва пенсионерът, а по думите му, няма нещо по-трудно от това да привлечеш вниманието на едно дете. Нещо толкова малко, а всъщност толкова много.
"Призвание трябва да имаш. Не може да стане всеки учител. През моята дългогодишна работа, като директор на училището, са преминали учители и учители. Има учител, който има много знания, самият той е високо ерудиран, образован, но тези знания са само за него."
Няма добри и лоши ученици, разказва още Евлоги. Правилното за него е, че трябва с всеки да подхождаш различно, но да успяваш да провокираш интереса на всички. И там е преломният момент. Не бива децата да вярват, че могат и знаят всичко, както и не бива родителите им да ги убеждават в това, съветва преподавателят и ни връща към житейската истина, че никой не напуска този свят знаещ и можещ всичко. Хората често забравят това...
"... А това е много важно" - в заключение повтори учителят.
Затова Евлоги казва, че животът е най-добрият учител. Учи всички, дори и учителите.
