В детайли и в дълбочина цялостно опознаваме живота, творчеството и наследството на основателя на школата по художествен текстил в България проф. Марин Върбанов в новооткрита мултимедийна експозиция в родния му град Оряхово. Със звук и образ пред нас оживяват вдъхновенията на артиста, неговата творческа реализация в многобройни произведения, изложени в България и по целия свят, безсмъртният му принос. Инициативата е на Историческия музей в Оряхово и е осъществена съвместно с Община Оряхово и с финансовата и идейна подкрепа на фондация „Америка за България“.
„Оряхово винаги се е гордяло със своите велики личности, между тях – и проф. Марин Върбанов. Градът пази жив спомена за него: художествената галерия носи името му, провеждат се пленери в негова памет…“ – започва да разказва директорът на Историческия музей д-р Евгения Найденова. Големият ни творец е създател на специалността „Текстил“ в Националната художествена академия и дългогодишен преподавател в нея, основател е на Институт по текстилно изкуство в Китай, който носи неговото име. Произведения му са в музеи, галерии и колекции по целия свят, придават уникалност на интериора на множество сгради, като тази на Шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“. А музеят в родния му град притежава една негова творба – „Хлопатар“.
„Творчество му няма как да се събере на едно място – то е с големи мащаби и е разпръснато в институции, обществени сгради и частни колекции по целия свят. Замисълът за тази изложба тръгна от идеята да представим всеобхватно създаденото от проф. Марин Върбанов. Това единствено е възможно да стане чрез средствата на съвременните технологии.“ – описва зародиша на идеята д-р Евгения Найденова. Насоки за реализацията дава програмният директор на финансиращата проекта фондация „Америка за България“ Надя Захариева. Тя свързва музея с куратора Иво Милев и с двамата IT специалисти Марио Стойнов и Владислав Илиев от Студио „Форматик“, които пресъздават съдържанието с езика на модерните технически средства. Кметът на Оряхово Росен Добрев прегръща идеята и намира решение за зала, общината я ремонтира, общинският съвет я предоставя за изложбата. Закупува се и техника. Така около „Хлопатара“ на Марин Върбанов оживяват в образи и други негови творби, снимки разказват за направеното от него, белязало времето и променило световното изкуство, за любовта с китайската принцеса Сун… За да сключат брак, той трябва да стане „Принцът от Оряхово“, както е и озаглавена мултимедийната експозиция.
Историческият музей я създава в продължение на последователните си действия да съхранява паметта за твореца и да популяризира неговото изкуство. През 2008 г. излезе първи албум с творчеството на художника от издателство „Борина“. В книгата творческия му път представя Незабравка Иванова, проследявайки по-важните му изяви. През тази година, по повод 90-ата годишнина от рождението му, албумът бе преиздаден в нов формат по проект, подкрепен от Министерството на културата и със съфинансиране отново от фондация „Америка за България“. Тя започва с биографична ретроспекция, написана от д-р Евгения Найденова. „Творчеството на Марин Върбанов е безценен дар за България и за света. То ще въздейства винаги с духовната сила и оригиналността на своя автор.“ – отбелязва тя в публикацията, богато илюстрирана със снимки, проследяващи пътешествията на Марин Върбанов от Оряхово до Ню Йорк през Пекин и Париж.
В изданието е добавена статия от проф. д. н. Лаура Димитрова, озаглавена „Безкрайната нишка на изкуството“. „Свързвайки съдбата си с текстилното изкуство, Марин Върбанов сякаш поема заложените там деликатност, мекота и гъвкавост, получава усещането за липса на ограничения, наследява стремежа към промени, открива перспективата към необятните духовни пространства на безкрайността. (…) Творчеството на Марин Върбанов е белязано от неспирно търсене както на нови идеи, форми и изразни средства, така и на идентичност, а всичко това несъмнено говори за заложените в него постмодерни тенденции.“ – пише тя, като се спира и на работата му като преподавател. Завършвайки статията, тя обобщава: „Голяма част от творчеството на Марин Върбанов в България и в Китай беше сьздадено във време на не-свобода, но това не му попречи да бъде вътрешно свободен и да въплъти своето чувство за независимост в творбите си, да го предаде деликатно като урок на своите ученици и последователи, за да ги научи, че дори когато артистът е притиснат в рамките на обстоятелствата и външните ограничения, тази вътрешна творческа свобода бележи пътя към истинското, към голямото изкуство, отвъд насилствено наложените правила, без граници…“
За своя баща Боряна Върбанова споделя: „Той беше човек, преодолял бариерите на времето. Малцина сред нас могат да съберат и споделят толкова богата колекция от традиции. Епоха на своето време, вдъхновител на моето и визионер на бъдещото време, Марин Върбанов смеси човешкия опит с изкуството. Сякаш един огромен културен котел е почерпил есенцията на своето въображение и го е реализирал в творбите си. Неговото наследство продължава да живее. Вярвам, че духът на Марин Върбанов е оставил присъствие във всеки, до когото се е докоснал. Надявам се това да обогати духа на наблюдателя и да промени представата му за света.“ Споделяни от Марин Върбанов размисли Боряна Върбанова предоставя за книгата. „Дългът към бъдещето е най-голямото откровение на изкуството.“ – гласи един от тях.
Книгата продължава с каталожна част с произведенията на Марин Върбанов – проекти, творби и фрагменти от тях, включително на изложената в Оряхово „Хлопатар“ от 1979 г.
