Лѝляче е село в Северозападна България. Намира се в община Враца, област Враца. Землището на село Лиляче се простира на площ 30 925 дка. Граничи на изток с Чирен, на юг – с Враца, на югозапад – с Власатица, на запад – с Криводол и на юг – с Осен. При археологически разкопки в пещерата Пешкето бяха разкрити останки от човешка култура от края на старокаменната епоха (късния палеолит). Заедно с това бяха изяснени редица геологически промени, настъпили през кватернера на холоцена. Името Лиляче е прилагателното лиляк, растението люляк.
От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. Най-старите родове от власите са Добровци, Мариновци, Регювци. През втората половина на XIX век тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско, и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Православно християнство. В селото се намира църквата „Света Троица“. Църквата беше реставрирана и сега функционира. На границата, разделяща землищата на село Лиляче и село Чирен, се намира един от най-големите скални мостове в България – „Божият мост“, под който минава река Лиляшка бара. На левия бряг над Божия мост има добре запазени останки от крепост. Тя е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и времето на Българското средновековие. Първите заселници на сегашното село са били защитници на крепостта.
Входът на този естествен мост е висок около 20 м и широк около 25. Образувалият се тунел под моста е с дължина около 100 м. Под този Божи мост тече реката, но през сухите месеци тя изчезва и се образуват няколко езерца, пълни с жаби, откъдето идва и другото наименование, под което може да се срещне Божия мост – Жабокрек./Selo.bg
