Село Хърлец е разположено в най-северната част на България, североизточната част на равната и плодородна Златия.
Платото носещо името на плодородната “Златия” е хълмисто, пресечено от юг на север с много дерета и долове, по които текат малки реки и потоци, които се вливат в реките Огоста и Дунав. Селото има вековна история. Културна забележителност в селото, е национален археологически резерват „Августа“, намиращ се в местността „Калето“ на 5 км. северно от село Хърлец. Резервата е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г. Крепостта има форма на неправилен петоъгълник, издължен от север към юг. Портите на крепостта са три – по една от запад, север и изток, а кулите са тринадесет – две ъглови и единадесет междини. През периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Населението е изцяло съставено от християни. В 1884 година е завършена църквата „Успение Богородично“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев. В селото има читалище, което се казва „Никола Йонков Вапцаров – 1927“. Родено от историческата потребност на времето, тръгва по пътя на своето развитие с високите идеали за културно въздигане, самосъзнание и духовен растеж на местните хора. Трети юли 1927 г. На този ден по инициатива на учителите в селото – Димитър Шаров, Димитър Очев, Никола Попов и някои по-просветени хора, както и местния свещеник Атанас Стойков се основава читалище „Стоян Михайловски“.
