В тази рубрика разказваме за хора и събития, оставали сериозна следа за Враца и врачани.
Тодор Харманджиев (Тодор Александров Илиев) е български поет, белетрист, преводач и редактор.
Роден е на 26.01.1905 г. във Враца. Завършва мъжката гимназия в родния си град (1925) и романска филология в Софийския университет (1934). Той е с леви убеждения и по време на септемврийските събития 1923 г. е репресиран. За пръв път печата стихове през 1924 г. във в. „Бъдеще”. Сътрудничи на сп. „Нов път” на Георги Бакалов, „Звезда” и др. Учител в мъжката гимназия във Враца (1934-1946), преподавател по руски език в Държавната политехника (1948-1952), завеждащ поезията във в. „Литературен фронт” (1952-1955) и завеждащ белетристиката в сп. „Септември”.
Творчеството на Тодор Харманджиев включва:
Поезия: „Белият конник” (стихотворения и поеми, в съавторство с Емил Коралов, 1926), „Дни и нощи” (стихове и разкази, заедно с Емил Коралов, Орлин Василев, Лъчезар Станчев, Иван Вельов, 1928), „След години” (стихове, 1939), „Поколение” (поема, 1952), „Поколение” (избрани стихотворения и поеми, 1965), „Добрите ветрове” (1972), „Вечерна графика” (1974), „Съперници на ветровете” (стихове, 1975), „Празникът на черешите” (1979).
Повести: „Гардеробиерката” (1967), „Пълната къща” (повести, 1970).
Романи: „Краят на едно детство” (1956, 1961, 1965, 1969, 1982), „Крилато време” (1958), „Родове” (роман, ч. І., 1960), „Грешницата” (роман, 1967), „И без светини не може” (Роман. Избрани произведения, 1975), „Възмездия” (1984), „Тракиецът от племето Меди. Младостта на Спартак” (1980), „Спартак. Тракиецът от племето меди” (1984), „Животът стана сериозен” (1987), „Далечното остава близко” и др.
Пише и за деца и юноши - “Весели приключения на Бежан и Стоян” (1934), „Щурчето” (поема за юноши, 1958, 1978), „Весели поеми за малки и големи” (1964), “Гълъби” (стихове за юноши, 1969), “Разплата” (поема за юноши, 1970).
Творчеството на Тодор Харманджиев е реалистично, социално и дълбоко патриотично.
Превежда руски (Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Блок, Есенин), френски (Юго, Лафонтен) и унгарски автори. Член на Съюза на българските писатели. Носител на високи държавни отличия. Почетен гражданин на Враца (1975).
Тодор Харманджиев умира на 28 януари 1993 в София.
