В традиционната рубрика на „Конкурент“ разказваме за интересни събития и хора, променили Враца през годините.
Понятието "Лидо Венеция" е едно ново понятие за следосвобожденска Враца, което обаче влиза в историята на града като нарицателно за крайградски отдих и забавления. И това е знаковото за врачани име „Лидо-Венеция“, което не е забравено дори до днес. И въпреки че отдавна е само спомен, тя става синоним на пикник, забавления и спортно-туристически атракции.
Открита е с освещаване на връх Благовещение 1934 г., като „спортна градина-бирария „Лидо-Венеция, находяща се в алпийско живописната котловина на Згориград.“ Благодарение инициативността и предприемчивостта на двама млади ентусиасти, традиционното място за отдих покрай реката било модернизирано. Там Никола Щерюв от Згориград със свой приятел направили малко изкуствено езеро за спортни лодки, което се предвиждало още при строежа му зимно време да се използва за зимна пързалка с кънки. Скоро бил построен и плавателен басейн за летните жеги, с което да се популяризира плуването и гребането като спорт. За възрастните пък била създадена предпочитаната бирария на открито, която освен място за отмора след разходките в Балкана много скоро се очертала и като най-желана крайна дестинация на неделните разходки за врачани.
Рекламата на заведението правят не само тогавашните местни вестници, но вай-вече възхитените от новата си придобивка врачани.
Между многобройните тогавашни заклети любители на бирария „Лидо-Венеция“ е и Константин Филипо –Динето, един от изтъкнатите членове на колоездачното дружество. Благодарение на фотографската му страст, можем да добием представа за атмосферата на това място, което става любимо за врачани още с построяването си и незабравено и до днес.
