Село Спанчевци се намира в община Вършец. То е сгушено в планински район, в западната част на Стара планина, в полите на връх Тодорини кукли. Най-близките градове са Вършец и Берковица.
Първоначално селото се е намирало над днешните гробища, в сегашните махали "Билото" и "Селището". Старите хора разказват, че преди време в църквата край гробището пада метеорит и я запалва. Тогава част от жителите му напускат селото, а други се преместват по- надолу по склона, край днешния път за Вършец. Така се появява и днешното село Спанчевци.
През втората половина на 20 век в селото е построен единственият в България завод за акварелни и маслени бои, собственост на Съюза на българските художници, по-късно приватизиран. В разцвета си, той изнася продукция в много страни от Европа. В края на селото е изграден курортен комплекс от няколко почивни станции на различни предприятия, днес приватизирани и обновени. Недалеч от селото е имало и две открити кариери за гранит, които вече обаче са закрити. В селото функционират и няколко ферми на мястото на стопанските дворове на бившето ТКЗС.
Това е официалната справка за село Спанчевци. Целта ни днес обаче е да видим, какво стои зад нея и какъв е животът в селото. Разговорът ни започва с кмета, Емил Димитров. Той е родом от Вършец, живее в Спанчевци, а от 2011 година е кмет на селото:
"За мен е удоволствие да бъда кмет на едно такова село като Спанчевци. То е едно от малкото останали "живи" села в Северозапада. Защото ние сме позабравени от управляващите. Благодарение обаче на добрите ни отношения с общинския кмет и част от управляващите, сме постигнали и доста добри резултати в селото... В община Вършец малките населени места са без бюджет. Всичко е на база отношения с Община Вършец, общинския кмет, общинската администрация. Засега ни се получава, защото работим добре с всички. По принцип община Вършец е малка и може би това е причината за недостига на средства както за самия общинския център, така и за по-малките населени места...
Спанчевци е село, което се развива и благодарение на пътя, който е централен между Вършец и Берковица, а така също и благодарение на минералните извори. Тук цените на имотите не са така ниски, както в някои други населени места от Северозапада. Тук цените са почти софийски. Давам пример: наскоро бе продаден един имот в регулация, ливада от около 600 квадрата, без ток и вода, за 20 000 лв. Такива са цените при нас. Да не говорим пък, че пак тук бе продадена къща с около два декара двор за 139 000 евро. Но пък бе райска къща. Природата тук наистина е впечатляваща и често като идват гости в селото, остават възхитени и изненадани, че има такива кътчета в България...
В селото по постоянен адрес живеят около 350 души. Повечето от тях са възрастни. От 10 години тук благодарение на кмета на Вършец всеки вторник и петък пътува безплатен автобус...
"Кметът е един слуга на селото. Ако някой има нужда от лекарства, ходим до Вършец за тях. И не само това. С една дума кметът в тези малки населени места е не само социален работник, а направо слуга, но в добрия смисъл на думата...
Планираме ремонти на някоя улица или тръбопровод в селото, понеже имаме проблеми с водата и с тока. Досега нищо не е направено от страна на съответните дружества за решаването им- или не могат, или не искат. Едно от двете е. И с пощата същия проблем имаме- мястото на жената там е за 4 часа работа. А на възрастните хора тук пощата им е необходима... Не знам как другите частни дружества се справят и дават добри заплати на служителите си, а тук не може...
Иначе не можем да се оплачем от липса на работни места. На минералните извори също има, но от Спанчевци двама или трима работят. Имаме и кошари с овцеферма с 2000 овце- там също работят хора от селото, но и приходящи, защото да не се лъжем- мързи ни да работим. Често ми казват- дай човек за работа, а аз не се наемам да препоръчам, защото ми е неудобно след това да бера срам. На който му се работи, той винаги ще си намери работа.
Читалището ни е едно от най-добрите, по-дейно е дори от това във Вършец. Помня, когато през 2011 година станах кмет, на читалището бяха отпуснали около 4000 лв. Тази година субсидията е 22 000 лв. Причината за това сме кметът на Вършец и аз. И общинската администрация...
Вече имаме и книга за Спанчевци. Заслугата за това е на Елеонора Иванова- Маркова, която някъде преди 15 години бе председател на читалището. Оттогава е започнала да събира материали за селото. Престраши се и заедно със секретарката в кметството една година я набираха, а след това я издадохме. Направихме и представяне на книгата. Доволни сме, защото без история и традиции, нищо хубаво не се случва.
Често казват, че нашият край е северозападнал. Не са прави. Правилният термин е северозапазен, защото всеки , който дойде отвън се възхищава не само на природата тук, но и на хората. Там, където природата е по-запазена, там и хората са по-естествени и нормални. И Спанчевци е пример за това."/Радио Видин
