Футболният Ботев /Враца/ изпраща тежка година. С основание може да се твърди, че изминалият есенен сезон е бил един от най-кошмарните в историята на клуба през последния век. И статистиката го доказва: в 20 кръга футболистите са спечелили скромните 13 точки от 60 възможни. Активът е от 4 домакински победи и едно равенство. Срещу това стоят цели 15 поражения. Не е само това обаче – Ботев има най-слабата защита във футболния елит, която е допуснала 38 попадения, т.е. средно по 2 гола на мач. С 1 попадение по-малко в мрежата си са получавали само футболистите на Етър, които са последни в класирането. Нападението на врачани е сред най-яловите в Първа лига – за 20 мача са реализирани 12 попадения /толкова имат и „болярите“, а едно повече имат „орлетата“ от Пирин/.
Колкото и да се опитва човек да е оптимист, футболната есен на Ботев е по-скоро кошмарна, отколкото да дава основания, че в дъното на тунела има светлина. Да вярваме, че цели 3 клуба са в тежка финансова криза и вероятно няма да започнат пролетния полусезон е като да разчитаме на ланския сняг…
Бъдете сигурни: и Хебър, и Пирин, а и Локо /Пловдив/ ще се оправят. Каквото и затруднение да имат трите отбора, ще намерят път към оставането си. Пък и от тази тройка само благоевградчани са на дъното в класирането, но все пак имат с 3 пункта повече от Ботев. Хебър също не са много по-нагоре, но имат 20 точки, т.е. не може да се очаква развитие в тази посока.
Не може да се чакат много добри новини и по линията на това, че през зимата Ботев ще направи някаква грандиозна селекция. Първо, защото такава се прави с пари, каквито не са в излишък на врачани. Второ, защото между декември и февруари, когато се попълват отборите, няма кой знае каква опашка от свободни футболисти. Пък и те не са с чак толкова високи качества, щом са останали без отбори… А това означава, че и освобождаването на играчи от Ботев трябва да се прави много деликатно, защото може да останем без играчи за решителните срещи. А по-добре в едно подобно надбягване да имаш куци коне, отколкото никакви коне!
Тревожен сигнал даде старши-треньорът Христо Янев, който след последната среща за тази година каза, че имал нужда да помисли дали изобщо да продължава да е наставник в България. Честно казано го разбирам. И уважавам позицията му, защото на всяко друго място човек с неговите качества щеше да се занимава с тактика, селекция и мотивиране на играчите. А във Враца от първия ден на Янев му се наложи да се бори с други обстоятелства – първо трябваше да събере разбитата команда, наследена от Даниел Моралес, а след това да надъхва играчите да надскочат футболния си ръст. Защото футболните привърженици от Враца не са свикнали да бият отбора им като брашнян чувал и негодуват, когато Ботев падне у дома. А през изминалата есен се случваше доста често зелените да инкасират загуби. В паметта ми се набива онова 3:5 от Ботев /Пловдив/. Гледах мача в компанията на двама от легендарното поколение на врачани от 80-те години на миналия век и те не можаха да си спомнят домакинство по своето време, в което да са получавали 5 гола. Даже от тогавашните грандове Левски и ЦСКА…
Имаше и мачове, в които Ботев не заслужаваше да губи точки, та дори не заслужаваше загубите. Например срещу Левски у дома /0:1/, домакинството срещу Локо /София/…
И още малко цифри: Според класацията на получените наказателни картони, голмайсторът на врачани Браян Переа и крайният им защитник Броян Мендоса са получили по 7 жълти картона. Не разбирам на какво се дължи това – ако за дефанзивният играч донякъде е оправдано да е малко по-твърд на терена, то за централният нападател на селекцията е странно да е сред водещите грубияни в родния футболен елит. А представяте ли си колко повече точки щеше да има Ботев, ако Переа имаше 7 гола, а не 7 жълти картона?!
Тук е мястото да отбележим и директния червен картон на Диого Барбосо, с който португалският дефанзивен халф намира място сред най-твърдите играчи в родната Първа лига.
Контузиите бяха сериозен проблем през есента за Ботев. Първо Мартин Смоленски пропусна почти месец от кампанията заради нелепа травма на глезена. После дойде ритникът на Чавдар Ивайлов по вратата на съблекалнята, който му докара фрактура на костица. А той е един от най-важните играчи за представянето на врачани през последните 2-3 години. Като към това добавим контузията на Мирослав Маринов, става ясно защо отборът трудно намираше ритъма си в елита.
Няма как в този анализ да не стане дума и за треньорската смяна. Даниел Моралес, който преди година направи чудо и спаси рано-рано врачани от отпадане, този път не успя да овладее съблекалнята и си замина. След поредната серия от загуби, което се вижда, че е трайна тенденция, при който и да е наставник. Да, ръководството на Ботев стои и заяви, че подкрепя наследника му Христо Янев, но и той е наясно, че след серия от негативни резултати, пътят към изхода на стадион "Христо Ботев" ще е повече от логичен. Факт е, че Янев промени доста в Ботев след идването си - най-вече в организацията, в тактическо отношение, в желанието за победа. Но в отбрана врачани продължават да приличат на швейцарско сирене. Сигурен съм, че наставникът е екипът му знаят най-добре на какво се дължи пропускливостта в отбраната. Преди година се смяташе, че Ботев е толкова стабилен отзад заради вратаря си Красимир Костов. Той пък загуби титулярното си място за сметка на колумбиеца Рубио и нещата на вратата не изглеждат толкова зле. Дори бих казал, че спряха нелепите голове, които Ботев получаваше с вратарско съдействие...
Не мина и без скандали. Колкото и да се опитаха да потулят странното тръгване на Момчил Цветанов от ръководството на Ботев не скриха разочарованието си от поведението на Малкия шивач. Чико си тръгна безславно от стадион "Христо Ботев", като резултатът от това не е някой мистериозен вирус, а кофти нрава на футболиста и скандалите, които предизвикваше в съблекалнята.
В крайна сметка Ботев се намира на мястото, което заслужава заради играта си през есента. Ако положат усилия през пролетта, играчите може и да изплуват от предпоследната позиция и да си гарантират оставането в елита по-рано. Иначе ни чака поредния епизод на филма "Мъко моя", която гледаме с любимия отбор от 5 години насам.
Георги Александров
