Който замърсява повече, ще плаща повече
Европейските държави увеличават тол таксите, като прилагат СО2 директива на ЕС за намаляване на въглеродните емисии и калкулират инфлационен индекс върху пътните такси:
Белгия увеличи пътните такси средно с около 40% за трите области от 1 юли 2023 г.
Германия увеличи пътните такси с 83% от 1 декември 2023 г. в съответствие с СО2 директива на ЕС за намаляване на въглеродните емисии;
Австрия ще ги увеличи с 13% от 1 януари 2024 г. (за СО2 емисии) и ще има допълнително увеличение на тарифите с инфлационния индекс за 2023, който държавата ще обяви през януари;
Унгария увеличи пътните такси с 17,6% от 1 януари 2024 г. в съответствие с директивата на ЕС за ограничаване на въглеродните емисии;
Полша – увеличение с 13,4% от 1 януари 2024 г., което представлява годишна индексация. Ще бъде обявено допълнително оскъпяване на пътните такси заради СО2 през 2024 година.
Гърция – увеличение със 7,6 % oт 2024 г., като до 2026 г. то ще бъде 12 %, а годишните увеличения са на база на нарастване на индекса на потребителските цени.
Климатичните промени и Зеленият преход вече повлияват на размера на таксите, които европейците плащат за пътища. Германия, Австрия, Белгия, Унгария, Полша вдигат пътните такси за камиони и автобуси заради въглеродните емисии. Как това ще се отрази на цените на стоките и превозите, на този етап не е ясно, но тенденцията е практиката да влезе и в други европейски държави.
Германия увеличи тарифата за тол таксуване базирана на CO2 емисии от 1 декември 2023 г., въвеждайки нова тол тарифа с диференцирано таксуване според замърсяването. Увеличението на таксите е с 83% и е обвързано с CO2 емисиите и тегловата категория на конкретното превозно средство. Най-скъпо плащат най-старите МПС-та, а произведените след 2019 г., тези с нулеви емисии – задвижвани електрически или чрез водород, не заплащат въглеродни такси до края на 2025 г.
Австрия ще последва немския пример от 1 януари 2024 г.
Промените са част от усилията на Европейската комисия за подобряване на климата и намаляване на въглеродните емисии и бяха отразени в Директива за Европейската услуга за електронно пътно таксуване. Според Регламента страните ще насърчат устойчивия транспорт като за целта правителствата ще събират такси за изминато разстояние, вид на превозното средство и ниво на емисиите на самото превозно средство. Цените зависят от класа на въглеродните емисии и теглото на МПС-то.
Къде сме ние?
На фона на тенденциите в европейски план, България за сега не е обявила поскъпване на тол таксите. От технологична гледна точка, изглежда сме сред прогресиращите примери. Единственото, за което по отношение на пътищата можем да се наречем по-европейци от голяма част от страните-членки е Единната европейска услуга за тол отчитане. Или иначе казано – възможността с едно бордово устройство, един доставчик и един договор за тол таксуване българските превозвачи да пътуват в цяла Европа. Улесняването на трансграничното пътуване и плащането на пътни такси в рамките на съюза стана факт след приемането на Директивата на ЕС, която регламентира „Европейската услуга за електронно пътно таксуване“.
Защо АПИ не може да събира сама пътните такси?
И ако законодателството ни вече е в ред, то на дневен ред с пълна сила е предизвикателството с широкото неразбиране по темата не само на обществото, но и на ангажирани с темата политици. Темата „винетки“ и „къде са парите от тола“ винаги е вълнуваща за всеки, който реши да се поупражнява върху нея за малко медийно внимание и образ на защитник на потребителите, показва историята.
Съвсем скоро отново се чуха популистки призиви сложната европейска услуга да се предоставя срещу много по-малка сума за компаниите, които я осигуряват технологичо или направо да ги избегнем. Сред предложенията се чуха и обяснения, че било добре изцяло да бъде сменена системата за тола.
Бяха направени дори опити за законодателни промени, които да разделят заплащането на винетките от тол таксуването на превозвачите. Експертите обаче се намесиха и предложенията не бяха гласувани, тъй като стана ясно, че осъществяването им не е възможно. При този сценарий трябва да се изгради изцяло нова система, което би струвало милиони и би причинило сериозни трусове в транспортната система, аргументираха се тогава специалистите.
В професионалните среди са единодушни, че България върви обратно на движението на Европа по отношение както на размера на таксите, така и на идеите за европейско и най-модерно тол таксуване в зависимост от замърсяването на природата.
„На практика в момента ние сме сред държавите, които могат да се похвалят с най-съвременна технология по тази линия, която тепърва ще се въвежда от други държави като Гърция например. В момента с такава система освен България работят страни, които обичайно са ни модел за подражание за услуги и прозрачност като Германия, Белгия и Италия. Тези системи свеждат до минимум възможността за човешка грешка или злоупотреба при отчитането на таксите от всяка винетка и тол към АПИ“, казват експертите.
Вместо човешкият фактор, българската система за тол таксуване гарантира сигурност, използвайки високи технологии и защитени сървъри. Т.нар. Национален доставчик на услуга са компании, които са сертифицирани да управляват процеса по събиране на пътни такси.
Това е непрекъснат процес. Те са длъжни да поддържат необходимия ресурс за обработка на този огромен по обем данни в реално време, докато носят пълната финансова отговорност за събираемостта и предоставянето на АПИ на съответните суми. Тези функции са разписани в законите и наредбите по темата. Те също са приведени в съответствие с европейското законодателство, което изисква съществуването на подобни компании, за да има диференциране на дейностите, с което да се избегнат злоупотреби и конфликт на интереси.
Съществуването на подобен ред „потребител – компания, която събира таксите – държавна институция, която контролира“ се изисква по всички Европейски директиви, свързани с процеса. Според тях е ключово да има абсолютно разграничаване на дейностите, които извършват различните участници в процеса по тол таксуване. Държавата определя правилата в закон, като дава стойността на таксите и обхвата на платената пътна мрежа и извършва дейности по правоприлагане (глоби), но не може да осигурява и търговската дейност. Според европейското право това би концентрирало дейностите в един единствен субект, който може по този начин да злоупотреби, дискриминира или противоречи на добрите практики за прозрачност и достъп до услугите.
Накратко казано, по този начин избягваме възможността държавата и АПИ едновременно да определят правилата на тол таксуването в закон -стойността на таксите и обхвата на платената пътна мрежа, да извършват дейности по правоприлагане (глоби) и да продават, което би създало конфликт на интереси, възможност за злоупотреби, дискриминация и противоречащи на прозрачността и конфликта на интереси практики. Целта на разграничаването в крайна сметка е да бъдат максимално защитени потребителите.
Мираж ли са 1 млрд. лв. приходи от пътни такси?
През 2024 г. много европейски държави увеличават тол таксите, въвеждайки като критерий въглердните емисии, които отделят тежкотоварните автомобили. Цените зависят от класа на въглеродните емисии и теглото на МПС-то. Тези, които замърсяват, ще плащат повече. Вероятно и България ще увеличи приходите от тол такси, ако се придържа към европейското разбиране, че който амортизира пътища повече и замърсява средата повече, трябва да плаща повече. Това е ясен модел за формиране на пътните такси, при който не остава място за популистки разсъждения и лобистки идеи.
ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ
