Във видинското село Кошава се опитват да запазят плетенето на рибарски мрежи, занаят, който в миналото владеели всички рибари. Сега хората, които го практикуват се броят на пръсти, затова искат да предадат уменията си на по-младите. Майсторът на рибарски мрежи Венцислав Дионисов е вписан в националната система "Живи човешки съкровища" като носител на традиционния занаят за Кошава. Учил го от старите рибари в селото.
"Те са ме научили и така съм се привързал към риболова. После ме научиха и аз да правя мрежи. Даже понякога са ми давали, "я хвани тук иглата и почвай да кърпиш". Не знам, "ще се научиш", казват. И така като съм ги гледал тях, вече знам и аз."
Сега се надява да предаде занаята на по-младите.
"Искат да се научат, ама все викат "няма време". То не е за научаване само. Трябва да имат и мерак, защото това ще остане за тях."
По месец, два отнемало преди години плетенето на една рибарска мрежа, но с материалите, които сега се използват, става по-бързо.
"То си има чалъм. Първо плетеш броя на очите на мрежата и после почваш редовете... Това са очите. Някои им викат фани, някои им викат радина - на тези големите очи, зависи от района, където живеят. Това е платното, окото. Колкото очи е широко, толкова е дълбока мрежата. Ако са 50 очи, стават към 6 метра, 7, зависи. И ти я разделяш на половината и става около три метра, за да прави торба - като влиза рибата, да не може да излиза вече."
За риболова по Дунав сезони няма, затова и плетенето на мрежи е занаят, който се упражнява целогодишно.
"Тук се късат. Дунав е, не е язовир, за да стоят мрежите на едно място. Тук има течение. Има по Дунав разни дънери, какво ли няма по този Дунав. Аз, като видя някоя дупка в мрежата, трябва да се кърпи. Как ще ходиш със скъсани чорапи. Така е и мрежата, трябва да се поддържа."
Както за риболова, така и за плетенето на мрежите се иска постоянство и търпение, казва Венцислав Дионисов.
