--900.jpg)
Разширяването на ЕС е начин за насърчаване на мира и стабилността в Европа, увеличаване на просперитета за европейците и разширяване на пазарите за бизнеса.
Страните кандидатки печелят от изграждането на по-близки връзки с ЕС, получават по-силна подкрепа за утвърждаване на основните права, както и се възползват от финансиране и експертен опит от ЕС.
През ноември 2023 г. Европейската комисия предложи да бъдат стартирани преговори за присъединяването на Украйна и Молдова. Комисията препоръча и започване на преговори с Босна и Херцеговина, но след като бъдат изпълнени някои изисквания. Освен това Комисията препоръча предоставянето на Грузия на статут на страна кандидатка.
Лидерите от ЕС ще обсъдят тези предложения и ще вземат решение по тях по време на срещата на Европейския съвет на 14 - 15 декември.
Кои са страните кандидатки за присъединяване към ЕС?
Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Украйна и Турция са признати за страни кандидатки за членство в ЕС. Преговорите с Турция обаче са замразени от 2018 г. Причината за това са опасенията относно положението в Турция с върховенството на закона и свободата на медиите.
Грузия и Косово са също потенциални кандидатки за членство.
Кои страни могат да се присъединят и какви са критериите за членство?
За да кандидатства за членство в ЕС, дадена държава трябва да бъде разположена в Европа и да се придържа към демократичните ценности на ЕС.
Държавата също така трябва да има стабилни институции, гарантиращи демокрацията и върховенството на закона, да разполага с функционираща пазарна икономика и да бъде способна да изпълнява задълженията си като членка.
Каква подкрепа получават страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки?
Страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки могат да се възползват от финансиране от ЕС, съвети относно провеждането на конкретни политики, както и от споразумения за асоцииране, които предоставят широк достъп до вътрешния пазар на ЕС.
Как протича процесът на разширяване?
След като една страна стане официално кандидатка за членство, тя може да започне преговори с ЕС по 35 глави, покриващи различните европейски политики. След като преговорите приключат и всички глави бъдат успешно затворени, се подписва договор за присъединяване, който трябва да бъде ратифициран във всяка страна членка на ЕС и самата страна кандидатка.
Каква е историята на разширяването на ЕС?
Началото на обединена Европа е положено през 1952 г. със създаването на първата Европейска общност, включваща шест страни членки основателки: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Дания, Ирландия и Великобритания се присъединяват по време на първото разширяване през 1973 г.
Гърция се присъединява през 1981 г., следвана от Испания и Португалия (пет години по-късно). През 1985 г. Гренландия, която е автономна част от Дания, стана първата територия, напуснала ЕС.
Падането на Берлинската стена и последвалото разпадане на Съветския съюз също донесоха промени. През 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединиха към ЕС. Това бе последвано от присъединяването на Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Кипър и Малта през 2004 г. През 2007 г. дойде ред на България и Румъния.
Хърватия е последната страна, която се присъедини към ЕС през 2013 г. Великобритания пък напусна ЕС през 2020 г.
Каква е настоящата ситуация с разширяването на ЕС?
Руското нашествие в Украйна през 2022 г. доведе до подаването на искания за членство в ЕС от Грузия, Молдова и Украйна. През юни 2022 г. Европейският съвет призна Молдова и Украйна за страни кандидатки, а държавите от ЕС заявиха, че Грузия все още ще трябва да изпълни още изисквания, като например реформи по отношение на борбата с престъпността и корупцията, преди да ѝ бъде предоставен статут на страна кандидатка.
ЕС също така желае да даде на държавите от Западните Балкани, които от дълго време са част от процеса на разширяване, ясен път към членство, за да се подпомогне стабилизирането на региона и да се насърчат реформите и развитието на добри съседски отношения.
Каква е ролята на Парламента?
Европейският парламент обсъжда и гласува доклади за годишния напредък към членство на всяка една от страните. Това е възможност за посочване на проблеми и за отправяне на призив за тяхното отстраняване.
Одобрението на Парламента е необходимо условие за приемането на всяка нова страна членка в ЕС.
Парламентът продължава да подкрепя процеса на разширяване. Президентът Роберта Мецола го нарече най-силният геополитически инструмент на ЕС в реч пред Европейския съвет през октомври 2023 г. „Ето защо Европейският парламент призовава Украйна и Молдова да получат статут на страна-кандидатка за членство в ЕС“, каза тя.
„Този статут дава ясна европейска перспектива на тези нации и служи като силен тласък за напредъка на демократичните реформи. Един бърз поглед назад към последните 20 години може да илюстрира трансформиращата сила на разширяването. Ето защо искаме да направим следващата стъпка до края на годината, ако тези държави са готови“, заяви още Мецола.
По различни поводи Парламентът е призовавал за отваряне на вратите на ЕС за Украйна и Молдова. През юли 2022 г. депутатите приветстваха решението на Съвета за започване на процеса на присъединяване с двете държави.
Парламентът продължава да подкрепя присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС. В резолюция, приета през юни 2020 г., депутатите настояват ЕС да направи повече, за да постигне успех в процеса на разширяване на тези държави.
