Още в разгара на лятото беше ясно, че няма да пуснат новоремонтирания участък между Мездра и Ботевград през декември. „Конкурент“ го написа първи и посвети разследване на темата. В материала доказахме с факти, че след като по трасето между Мездра и Люти дол няма /достатъчно/ работници и машини, няма как пусковия срок да бъде спазен.
https://www.konkurent.bg/news/16923420456754/koshmarnite-patishta-na-severozapada-snimki
Преди дни директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ го каза в прав текст – нямало да отворят пътя до 10 декември, а до 10 януари. Но пак спести цялата истина на обществеността.
Защото и малките деца знаят, че отсечката между Мездра и Люти дол още се строи. Наскоро камъни от взривните дейности по трасето „заваляха“ над къщите в Ребърково…
Ако до месец пуснат някой завършен участък, то това ще е отсечката между Люти дол и Новачене, която отдавна завършена и трябваше да се оправят подходите между старите завършени участъци и новоизградените трасета. От Новачене до магистрала „Хемус“ пък има едни 7 км, които бяха открити на Великден, но и това няма да оправи нещата. Защото шофьорите няма откъде да минават от Враца до Люти дол. Неслучайно започна авариен ремонт на общинския път между Крета и Ребърково, който беше оправен, благодарение на общинската управа на Мездра, а не на държавната АПИ.
Да не говорим за новите процедури, които тръгнаха заради новото проектиране на 5 пътни възела, с които първоначалният проект на Е-79 между Ботевград и Мездра беше доработен. В момента тази процедура е на фаза отчуждаване на имоти.
Така за всички жители на региона, които живеят на друго място, пътуването за коледно-новогодишните празници ще се превърне в „Северозападен Сървайвър“ /определението е на моя колега Ивайло Йолчев, който е от Врачанско и наскоро му се е наложило да оцелее по пътищата – б.а./.
Иначе всичко е точно, както се пееше в един музикален хит на Папи Ханс. Само дето нищо не е наред и който премине през Рубикона от Ботевград до Мездра, пали свещ.
Да напомня, че „пътищата към Ада са постлани с добри намерения".
Затова ми се иска да си пожелая поне моите деца да доживеят да карат коли по новия скоростен път. Аз вече не вярвам, че ще мога. В моя живот минаха в очакване над 30 години. Време ми е да се съмнявам, че този път изобщо ще бъде завършен някога!
Нека ме опровергаят…
Георги Александров
