Продължаваме да ви представяме известни врачани, оставили с живота си светла диря в историята на града и страната.
На 2 декември 1930 г. във Враца умира Стефан (Стефанаки) Христов Савов. Един от най-значимите български революционери и национален герой. Ботев четник, обществен и политически деец, депутат.
Роден е на 10 януари 1854 г. във Враца. Савов е баща на Димитър Савов и дядо на политика Стефан Савов. Учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък.
През 1872 г. Савов става секретар на Врачанския частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат.
През 1875 г. Врачанския комитет повторно се създава и Савов става отново негов секретар. Заедно с друг революционер Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботев да отложи за 1 юни качването на парахода Радецки, но не успяват и се присъединяват към него. Участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Люти брод. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Ботевград. Лежи в Софийския и Берковския затвори със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. По-късно е затворен във Видин, където дочаква Освобождението на България.
Един от основателите е на ученолюбивото дружество „Развитие“ и дълги години е негов председател. През 1885 г. организира първия молебен на Милин камък.
Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Народен представител е в периода 1884-1913г. През декември 1895 г. е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.
Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай”. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца.
