Валентин Станчев е един от най-обичаните футболисти на Враца. Не само защото е тръгнал за големия футбол от ДЮШ на Ботев, а и защото е бил близо до клуба в едни от най-тежките му моменти – и като футболист, и като директор. Надявам се в тази рубрика, която излиза повече от 5 години първо на страниците на в. „Конкурент“ да имам възможност да обясня всичко това, както и да разкажа колко оригинален и уникален като футболист беше моят събеседник, както и колко земен човек остана до днес, когато вече е част от успешния бизнес проект на Лудогорец /Разград/.
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме разказа на Валентин Станчев от там, където той спря преди седмица.
Събеседникът ми беше и спортно-технически директор на родния си клуб. Не мисля, че „уцели“ най-доброто време за това – дойде през лятото на 2012 г. и си тръгна в началото на 2014-а. Както казва самият той „в най-трудните времена ми се падна тази участ“. Възрастните хора имат добра поговорка за подобни ситуации – родил се късно за партизанин и рано за демократ. Но Станчев опита жилото на властта в Ботев. Той пристигна, за да стане спортно-технически директор при „инвеститорите“ от Сицилия, начело с Пепино Тири. Горещото лято на 2012-а изпили доста от нервите му, но Станчев издържа. А тогава се искаше да имаш и топки, за да си шеф в Ботев. Отборът, който беше поет от съмнителни инвеститори, започна първенството без футболисти, а на всичкото отгоре „благодетелите“ хвърлиха оставка само 45 дни, след като бяха обещали „най-малко участие в групите на Лига Европа“. На Станчев се падна тежката задача да връща напуснали и обидени футболисти в разгара на започнал сезон, да помага на Антони Здравков в укрепването на разбитата команда и в крайна сметка да се бори с некоректността и липсата на феърплей в БГ-първенството. Запомнил съм една негова фраза за последните 2 мача в кампанията 2012-2013, когато Ботев и Локо /София/ се бореха за оставане в елита. На „железничарите“ им предстоеше мач с ЦСКА в „Надежда“ и с Литекс в Ловеч. Тогава Станчев каза, че и слепи да са двата съперника на Локо /София/, ще им вземат поне точка, за да се спаси Ботев. Но… се случи „чудо“ – в Ловеч дори Христо Стоичков като наставник на „оранжевите“ не успя да спре локомотива, а в София „армейците“ пуснаха юношите на „Надежда“. И Ботев беше изпратен в „Б“ група. Няколко години по-късно справедливостта възтържествува, като „червените“ и „железничарите“ бяха фалирани с любезното съдействие на БФС, а „оранжевите“ преживяха странна метаморфоза и дойдоха на „Армията“, но това вече е друга тема.
„Падна ми се най-тежката година в историята на Ботев, с най-много дългове, с най-тежките проблеми. Най-важното за мен беше, че спасихме отбора да не фалира. Не само това, но и успяхме да върнем голяма сума от задълженията, които бяха натрупани. А тогава зад гърба ни бяха само нашите привърженици, нямахме мощни спонсори. И не само това: освободихме клуба от онези чужденци, които си мислеха, че ще го приключат набързо. Оставихме отбора на добра основа, който направи някои колебания, но все пак оцеля. Днес виждам, че перспективата пред Ботев е добра. Голям футбол без сериозни средства не се прави. Само с ентусиазъм не става. Трябват един или няколко сериозни спонсори и нещата ще отидат в правилната посока. Футболът се комерсиализира и големите пари диктуват класирането. Погледнете какво става в Англия и ще разберете какво имам предвид. Грандовете без пари грандове ли са“, попита събеседникът ми. Той смята, че рецептата за успешен футболен проект е не само инвестиция в детско-юношеската школа, но и контрол на харченето на парите. „Контрол над контрола – това е правилният път. Казвам го и от позицията на натрупания опит като ръководител. Вече 10 години съм част от Лудогорец и имам наблюдения как става“, казва Станчев. Според него в Разград е реализиран бизнес моделът, който е еталон за България. „Този опит може не само да се изучава като успешен, но и да учи останалите клубове как да се развиват. Защото футболът вече е бизнес, а той трябва да се управлява от опитни и можещи хора. За съжаление в родната действителност се опитват да бутнат Лудогорец от върха, без да приемат нищо от неговите постижения. Те не осъзнават истината: Лудогорец се учи от топ европейските клубове и с родни номера няма да бъде прекъсната хегемонията му в България“, допълва събеседникът ми. Според него участията в Шампионската лига и Лига Европа са помогнали на клуба да се структурира и да се превърне в незаобиколим фактор в родния футбол.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
