Днес се навършват 110 години от рождението на Асен Босев - български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач.
Асен Иванов Босев е роден на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бяла, Врачанско.
Учи в родното си село, в гимназия във Враца и в педагогическо училище в Берковица. Още в ученическите си години възприема комунистическите идеи.
През 1932-36 г. учителства в родния си край. Тогава печата и първите си стихотворения.
През 1937 г. се установява в София, където завършва дипломация в Свободния университет (сега УНСС) и право в Софийския университет (1942). Същевременно работи като журналист във в. „Заря“. Активен сътрудник е на сп. „Росица“ и в. „Детски глас“. Печата също в сп. „Светулка“, „Детска радост“ и др.
Автор е на много книги за деца, сред които първите са „Радостен живот” (1941), „Пет врабчета журналисти” (1942), „Гошо почна да разбира” (1943), „Стрина Ганка софиянка” (1943), „Ванко-Забраванко” (1945), „Селската торба - гостенка в града” (1945), „Тук радио Славей” (1945), „Чудни времена” (1945), „Победители” (1946), . Последните му издадени книги са „Хубост след хубост” (1980), „Кой на що се радва” (1984), „Питай, дядо, ще отгатна!” (1985), „Скок-подскок” (1987), „Няма вече” (1987), „99 гатанки и още нещо” (1987), „От все сърце” (1988), „Гатанки, премятанки и занималки” (1996). По негови стихове са създадени десетки любими детски песни. Номиниран е за наградата „Ханс Кристиян Андерсен“ през 1986 г. и е включен в почетния Андерсенов списък. Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ и на наградата за детска литература „Калина Малина“.
Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от К. Чуковски, С. Михалков и др. Много негови творби са преведени на руски, украински и други езици. Умира на 23.04.1997 г. Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев.
