Незаконната сеч е световен проблем, който води след себе си сериозни екологични, социални и икономически въздействия, посочват от WWF. Тя вреди на горите, горското биоразнообразие и еко системните услуги, в ущърб е на интересите на местните хора и общности, и ощетява отговорните бизнеси, свързани с горите и горските ресурси. България също не прави изключение. WWF изготвя анализи през 4 години за нерегламентирания дърводобив в България. Новият анализ обхваща периода 2018-2022 година. Данните от него сочат, че средно годишно около 25% от официалния добив е незаконен. Средно за година това означава около 1,7 милиона кубически метра дървесина.
Това е четвъртият анализ на организацията. Изготвя се по стандартна методика. Излиза първо през 2006 година, следва 2013 година и след това 2018 година. Първият анализ показва, че през 2006 година незаконният дърводобив е около 40%, 2013 година - около 33%, 2018 година около 30%, а сегашният показва леко намаляване около 25-26% незаконен дърводобив.
"Горската програма на WWF съществува от самото създаване на WWF и може би до този момент тази програма с колегите успяваме да я развием до ниво, до което нито една друга природозащитна организация в България не се занимава толкова изключително с горите. Развили сме капацитет в тази област и може би затова всъщност се опитваме да поддържаме необходимото ниво. Между другото независимо от критиките към държавата именно и в резултат на тези анализи ние постоянно поддържаме контакти с министерството на земеделието, изпълнителната агенция по горите, действаме на много различни нива, включително и законодателство, участваме в работни групи по изготвяне на наредби", каза Добромир Добринов- старши експерт "Природозащитно законодателство" във WWF- България.
Съществуват все още фундаментални проблеми при прилагането на горското законодателство, които водят до тези огромни количества загуба на ресурс, допълни Добромир Добринов.
"Когато говорим за всички тези проценти, ние говорим за дървесина, т.е. нарушение на закона с последващи финансови загуби за държавата и за собственика съответно. Нали, когато са държавни горски територии тази загуба е за държавата. Става въпрос грубо за около 100 милиона лева годишно само от загуби от незаконно добита дървесина."
Чисто бракониерският дърводобив обикновено се извършва от социално слаби хора в малки населени места. В тези случаи се взимат малки количества дърва от гората, за да не може да се разбере. Този дърводобив, по сигнали на граждани, се случва навсякъде.
"По големият проблем е привидно законната незаконна дървесина. Тя вече, този дърводобив привидно законният се извършва всъщност от самите фирми, които се регистрирани в Изпълнителната агенция за извършването на съответната дейност и които работят по активни сечища с издадено законно позволително за сеч. Там вече започват проблемите с превишаване на ползване, премаркиране на дървета, износ на дървесина с един превозен билет- крие се , за да се изнесе повече добитата дървесина... Този дърводобив е много по- мащабен, той се извършва в огромни размери, защото все пак тази дървесина се транспортира от временен склад с огромни камиони и там стават всъщност най- мащабните нарушения", каза още Добромир Добринов.
По отношение на дървата за огрев експертът коментира:
"Това, което ние установихме, наблюдавайки всички данни, изнесени и в парламента, всички данни, които бяха изнесени и от Изпълнителната агенция по горите още 2021, че единствената реална причина за някакво увеличение на цената на дървата за огрев беше свързана с повишаването на разходите за добив. Но, на практика никога не е имало огромен дефицит на дърва за огрев."
Данните на WWF показват, че делът на ползващите домакинства дърва за огрев е намалял с около 7,7% в сравнение с предишния анализ на организацията за периода 2013-2018 година.
