Коя жена е наричана „българската амазонка”?
За да си отговорим, трябва да се върнем в 1902 година. По време на честванията на Шипка, кореспондент на вестник „Позенер Цайтунг” забелязва интересен воин-опълченец. Той носи традиционната мъжка военна униформа, има къси коси, но прилича очевидно на жена. На неговите въпроси „Кой е това?”, хората тихо му отговорят, че това наистина е жена, майка на две деца, и се казва Йонка (Йона, Иванка) Маркова. И освен това те добавят, че тя се е сражавала в Опълчението при боеве на Шипка под мъжко име. Това открива, ровейки в архивите, краеведът Кирил Петров. Някои историци оспорват участието на Йона в Опълчението, но никой не оспорва нейния героизъм в Сръбско-българската война и Балканската освободителна война (1912 – 1913).
Каква въобще е нейната история накратко?
Тя е родена в село Бойница, Видинско, през 1855 година. Останала на невръстна възраст кръгъл сирак, тя първо е слугиня, а после е омъжена съвсем млада и не по своя воля, за както се казва „неподходящ” съпруг, много по-възрастен от нея. Не го търпи дълго, бяга от него и вместо да преде прежда или бродира, предпочита да стреля с пушка и да се учи на бойни умения. Дали е участвала реално в Опълчението засега си остава спорна загадка, но със сигурност я виждаме доброволец в Сръбско-българската война, която избухва на 2 ноември 1885 година, където се сражава героично.
На снимката, която виждате, тя носи орден „За храброст” и опълченски калпак. Всичко това е описано от големия военен деец и историк – генерал-майор Йордан Венедиков, който споменава, че във Видинския доброволчески отряд била „прочутата по своята войнственост жена Иванка”. Тя показва такава решителна смелост, че е наградена лично от княз Александър Първи Български с орден „За храброст” с думите: „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти бъде винаги жив!”. Но Йонка не спира до тук, според нейни изследователи тя участва и в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканската освободителна война, и то в кървавата битка за Одрин, за което получава втори орден „За храброст”.
Днес позабравена, Йонка е била известна личност в тогавашните времена и според публикации в пресата е първата жена, която дръзва да носи панталон в Sofia, Bulgaria. Нека „мъжкаранското” й поведение не ни заблуждава. Въпреки точната стрелба с пушка и атаките на нож при Сливница, „момичето с панталона” си остава просто една смела българска жена. Тя е не само всеотдайна майка на двете си собствени деца, но се грижи и за много сираци след войните. Напуска този свят през 1923 година на 68 години. За щастие, тя е много тачена в родното си село Бойница и през 2017 година там и поставиха, тържествено с военни почести, паметна плоча. Живяла в „мъжки времена”, Йонка Маркова наистина е пример за това на какво е способна българката, когато съдбата я изправи пред изпитания. Нека я помним, тя го заслужава.
Росен Петров/фейсбук
