Апокалиптичните данни за сгрешени бюлетини, които валят след местните избори не са нито неочаквани, нито изненадващи. Добре, че се появи аферата „Чичо Цено, кой номер си…“ от борованското село Малорад, за да може публиката да позабрави малко за скандала със забранения машинен вот. А именно липсата на машини доведе до рекордните стойности при обърканите бюлетини.
Все още властите изчисляват точния процент, но е около 20 на сто. Това показва не само, че Суверенът, т.е. избирателите са неподготвени да гласуват. Вина за това имат както политическите партии, заради Изборния кодекс, така и кандидатите – основно тези за общински съветници.
Коя е най-честата грешка? Това е когато е гласувано с определена преференция, но избирателят е забравил да посочи от коя политическа сила е предпочитания от него кандидат.
Тази грешка нямаше да се случи, ако беше гласувано с машини, защото техниката подсеща избирателят да попълни графата, която е пропуснал. И той би се поправил, т.е. би посочил и номера на партията/коалицията.
Има и други грешки – излизане от полето на хиксчето или чавката. Това също не може да се случи при машинния вот. Защото там е заложено да не може да се пише безразборно по бюлетината.
Вероятно има и такива избиратели, които нищо не може да ги спре да пишат глупости по бюлетината, да рисуват знаци или фигурки, да „благославят“ кандидатите. Но при всички случаи невалидните бюлетини нямаше да са 20%. И то средно за страната, тъй като в някои общини, като Димово, Видинско, например грешките са над 30 процента. Във Враца този процент е 17.5. Преди 4 години беше над 20 на сто. Но не се вижда кой знае какъв напредък, което показва, че избирателите продължават да не могат да се справят с изборните правила.
Затова се появяват такива парадоксални случаи като аферата „Чичо Цено, ти кой номер си…“ Не само, за да се помогне на близък, роднина или братовчед, а защото има такава възможност.
Отблъскването на хората, които искат да гласуват с машини – основно младите, също е проблем пред гласуването в България. Доста интелигентни хора, с образование и експертиза, също не искат да идат до урните, защото не вярват в политическата ни система. Защото не виждат как ще започне „промяната“. Предпочитат да си седят у тях, да псуват и критикуват, но не и да вземат нещата в ръце и да покажат, че имат позиция. А държавата е такава, каквато ние си я направим.
Когато гласуват прости и необразовани хора, те не могат да изберат умни и интелигентни. И обратното. Тъжно е, но е факт, че политическата система в България не може да се отърси от дефектите. Или пък нарочно ги поддържа. Всеки иска да бъде избран с по-малко гласове, което означава по-малко агитация, по-малко разходи и в крайна сметка повече сигурност.
Въпросът е кой има интерес от това?!
