Местният вот роди бисери, но и показа, че всеки е свободен да се излага както и когато поиска
Изборите за местни органи на властта преминаха. Тепърва ще се броят резултатите, които да посочат кои са победителите и кои – победените. По стара традиция на нашите ширини сякаш няма загубили, а всички нещо са спечелили. Дали е така? Това ще чуем, слушаме и прочетем тепърва.
Отминалата предизборна кампания роди някои „шедьоври“, на които ще спрем вниманието Ви днес. Моля Негово величество Читателят на „Конкурент“, който винаги се е отличавал с интелигентност и прозорливост, да прочете следващите редове и с малко повече чувство за хумор. Все пак: „Светът е оцелял, защото се е смял!“
Георги Александров
Във Враца местните избори вече влязоха в историята с това, че 321 кандидати поискаха да заемат свободните 37 места в местния парламент в мандат 2023 - 2027 г. По-късно някои от претендентите сами се оттеглиха по различни причини, та бройката намаля, но натискът за едно свободно работно място си остана около 8.5 към 1. За сравнение с официалната статистика за община Враца, където безработицата е под 5%, подобен интерес показва стремеж към надницата в общинския съвет. Досега тя беше около 1 000 лева месечно и се изкарваше от едно заседание и няколко участия в комисии. Ако новата власт, която и да е тя, иска да е актуална, се очаква повишение на възнаграждението поне с 20 процента. Вероятно това е един от мотивите на кандидатите да искат да са общински съветници. Защото не вярвам, че някой мечтае за креслото на съветник само от патриотични подбуди. Който не вярва, да пита Стефан Стаменов!
Всъщност точно с листата на МК „Бъдеще за родината“, в която Стаменов беше един от кандидатите, се разрази най-голямата драма преди изборите в града под Околчица. Диляна Давидкова, която предния мандат беше водач на ЗНС, се оттегли от надпреварата. Досущ като главната героиня от драмата „Злочеста Кръстинка“ тя хвърли заявление и се отказа от 100-процентовото сигурно място в новия съвет. Защо го е направила? Била ли е „посъветвана“ от някого? И как се е намърдала в тази листа, след като от ЗНС не я искат, а подкрепят същата коалиция? Това са въпросите, чиито отговори Давидкова дължи на обществото.
Но лично аз се съмнявам да ги даде. Пък и по всяка вероятност скоро ще има други грижи… Тя все още е директор на „Информационно обслужване“ – Враца. Засега, де!
По време на цялата предизборна кампания във Враца не спираха да се размятат залози от водещи компании в хазарта, които показваха на какво ниво са кандидатите за кметове. Според единия хазартен оператор, преди изборите най-високи бяха котировките за кандидата за трети мандат Калин Каменов, чийто шансове бяха оценени на 1.05, т.е. при заложен 1 лев можеха да се изкарат 1.05 лева. Сиреч – почти никаква печалба. Ако обаче някой заложи левче на Йордан Малджански и овчарят в тази кампания /тъй като той разбира най-много от овцевъдство – б.а./ я спечели, ще докара печалба от 151 лева. Та някой беше решил да сподели залозите с внушението, че Красимир Богданов е с най-сериозни шансове да стигне до балотаж във Враца. Залозите за „войводата“ бяха оценени на 10:1, т.е. при всеки заложен лев – печалба от десетачка. Толкова бяха шансовете на Ивайло Папов от „Възраждане“. С пункт отгоре беше оценен кандидатът за кмет на ПП-ДБ Кирил Кунгалов – 11:1. А Милчо Стефанов беше определен за аутсайдер, защото котировките му бяха равни на тези на Малджански – 151:1.
На мен лично най-много от кандидатите ми хареса оня с каубойската шапка. Поне той се беше подготвил за шоу, когато се яви на един /безсмислен/ дебат по националната телевизия. Хареса ми с това, че показа едно – в дивия Северозапад все по-малко нормални хора останаха да живеят и логично останалите взеха да натискат да ги управляват!
Днес, когато четете тези редове, са ясни повечето от резултатите на кандидатите и сами можете да си дадете отговор на въпроса имало ли е смисъл някои от тях да се пускат в предизборната надпревара, или са го направили от олимпийски подбуди – „важно е участието, а не класирането!“.
Този материал нямаше да е същият, ако в него не отделим място на Валери Божинов. Прочутият с лафовете си футболист, според когото „Враца е като Ню Йорк“, този път беше замесен в кампанията за София. Сигурен съм, че Божинката не е бил кандидат за столицата, но пък всеки път, когато името му се споменава, винаги купонът е пълен. Шегаджии бяха направили колаж, че той единствен може да превърна София в морската столица на България. И ако погледнете от шеговитата страна на въпроса, можете да намерите и позитиви от тази закачка с Божигол. Само не знам дали умишлено му бяха „пришили“ номер 1 в бюлетината, тъй като този номер беше на БСП.
В Северозапада се нагледахме на много и разнообразни начини за агитация. На мен най-силно впечатление ми направи предизборен плакат от Видин. На бившия кмет на града Герго Гергов. Същият човек осъди наскоро прокуратурата за съсипаната си кариера, но вероятно повлиян от американските гангстерски филми, беше пуснал нелеп плакат за агитация. Колкото и богато да е въображението на човек, трудно ще разбере черната стилистика, на която е заложил Гергов. Дано не е дал много пари на дизайнера, защото според мен някой му се е подиграл с тази визия.
С интерес ще следя развитието на кметската надпревара в Лом. Там кандидатите забравиха за медиите и решиха да се цакат във фейсбук. Затова ми е интересно да разбера кой ще спечели в тази „неповторима“ предизборна кампания, в която най-важното беше да се скрият кандидатите от избирателите. Вероятно за другите местни избори, които са след 4 години, ще се ползва ломското ноу-хау при агитирането!
Наградата за глупак на кампанията отива в ръцете на един анонимник, който на разпит пред съдия във Враца твърди, че не е нито управител, нито главен редактор, нито собственик на онзи сайт, но през времето на агитацията не спря да плюе „Конкурент“. Квалификациите вече описани и нотариално заверени, а тъй като са отправени не от десетките му тролове, а лично от него, ще му създадат ново посещение в съда. Всъщност най-голямата му болка – че „Конкурент“ беше лидерът в отминалата агитация сред медиите, е най-голямата му болка и очевидно продължава да му причинява страдание.
Отминалата кампания не мина и без плакатни войни. Един от претендентите за кмет на Враца се оплака пред общинската избирателна комисия и полицията, че му унищожават плакатите. Вероятно и на други са късали, но само той намери смелост да каже, че лепеното на плакат върху плакат върху плакат… не моди до нищо друго освен до цапане. Лично аз ще изчакам да видя колко време след 29 октомври ще е нужен на партиите, за да си почистят града след агитацията, на която ни подложиха.
Иначе имаше интересни хрумвания за популяризиране на кандидатите. Една нова формация – „Български гласъ“ даде тон за песен, като още в първия ден за агитация облепи цяла Враца и даде хубав пример на останалите участници в кампанията.
На мен ми направиха силно впечатление дамите в Берковица, които атакуваха властта.
Милена Сиракова например агитираше от плакатите си с влажен поглед и образец на снимките от 80-те години на миналия век – поглед през рамо.
Друга нейна адашка – Милена Николова, скочи в предизборната надпревара с плакат, на който бяха изписани всичките й достойнства:
Предизборната кампания в Северозапада роди много крилати фрази. Аз си харесах фразата на моята приятелка във фейсбук Добромира Димчева, която като кандидат за общински съветник в Ново село написа на свой съперник: „С гол г.з НОВОСЕЛСКИ таралежи не можеш да мачкаш!“.
Много свежо… още повече, че Добромира е уважаван музикантка и интелектуалец.
В отминалата предизборна кампания не мога да не отлича един видеоклип – той е на Томас Петров от Враца. Видеото беше гледано по време на кампанията хиляди пъти и заради доброто съчетание на младост, професионализъм и послания, се хареса не само на мен. Дано младежът, който ни агитираше, да е събрал нужните гласове, за да е част от новия общински съвет на Враца.
По време на предизборната кампания мнозина превърнаха агитирането в мисията на живота си. Едни облепиха витрини на магазини, сладкарници, хотели и ресторанти с лицата на предпочитаните кандидати, други ни агитириха директно от прозорците и терасите на домовете си, а трети – лепяха където им падне своите агитационни материали – по климатици, на вратниците на домовете си. За щастие този път контейнерите за боклук бяха пожалени от лепачите на плакати. Очевидно дори и те са разбрали, че съдовете за смет са лоша трибуна за кандидатите.
Човекът, който обича да снима всичко и да предава онлайн случващото се, също се представи не зле по отношение на агитирането. Силите на Петър Вълкачовски стигнаха за една витрина и раздаване на флайери на избирателите… но другия път – повече.
С интерес ще следя колко гласа са пуснати за него и обещавам да отчета този прелюбопитен факт пред аудиторията на „Конкурент“.
Ще завърша този анализ с един от най-запомнящите се плакати в кампанията. Той не е от Северозапада, но си заслужава за следващите избори местните земеделци да откраднат идеята!
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако не сте попаднали в този анализ, не се сърдете на автора. Има и следваща възможност, след 4 години е!
