Sело Чичил в община Кула се намира от двете страни на дълбоко дере, през което тече река Чичилска. Заради специфичното си разположение, местните се шегуват, че над тях има само 350 квадрата небе.
Селото има интересно минало. На около километър по права линия от центъра му, се намира антична крепост, разположена на върха на дълго и тясно възвишение, ограничено от север и юг от две реки- склоновете тук са стръмни и труднодостъпни, а от запад или е издълбан дълбок ров, или има дълбока седловина, но крепостта не случайно е построена именно там. Тя е дълга около 300 м и широка около 60 м, но за съжаление данните за нея стигат дотук.
Днес село Чичил е изолирано село с бързо намаляващо, възрастно население. Жителите му през тази година наброяват около 30 души. В селото от години няма магазин, няма лекар, няма транспорт, няма и добро покритие на мобилните оператори. Това обясни за Радио Видин кметският наместник на селото, Цветомир Дамянов - млад и инициативен мъж, който заема този пост от 3 години и половина. Идва в селото всеки ден, включително и в почивните дни. Грижи се за възрастните хора тук, защото някои от тях няма и на кого друг да разчитат. Това е призванието ни, а и за това сме назначени, обяснява той - да помагаме на хората:
"Гледам да помагам на всеки, който ме е потърсил и да им отделям време, за да се чувстват добре и да живеят по-нормално в населеното място. За мен е по-лесно да се грижа за старите хора, отколкото за младите. Те са по-възпитани, по-културни, по-морални. Имат и по-голям житейски опит, разбират всичко, което правя за тях и го оценяват. В селото днес живеят около 30 човека, 90% от тях са на възраст между 70 и 80 години.
Може би това е и една от причините до селото да няма транспорт. Хубаво е да има автобус поне веднъж седмично, но още от преди аз да съм кметски наместник, такъв няма. Нямаме и магазин от доста време. Причината - липса на потребление, няма купувачи. Ако някой например иска да си купи захар, олио или брашно, децата му ги носят от града.
В селото няма кражби, няма проблеми, спокойно е, кротко е, тихичко е. Държавата не знам как би помогнала на такива затихващи населени места, защото доколкото съм осведомен, тя е на такова дередже, че където и да инвестира, все ще си остане някоя дупчица за пълнене. В малките села никой не инвестира нищо в тях, а пък то няма и къде да се инвестира", допълва Дамянов.
Чичил е напълно изолиран от цивилизования свят. И поради липсата на добро покритие на мобилните оператори, и заради липсата на медицинско лице и магазин, и транспорт няма и още какво ли не, жалват се местните. Оказва се, че с това не може да се свикне:
"Поне веднъж в месеца да идва тук лекар би било добре. По-рано идваше. Направят по един профилактичен преглед на бабите, а сега за да ида на лекар трябва да дойде дъщерята от Видин- няма автобус, няма нищо...", коментира баба Йошка.
Подобно на своите обитатели, голяма част от имотите тук са от едно време или трайно изоставени. Друга част обаче са ремонтирани и приведени в съвременните условия за живот с необходимите удобства. Интересното е, че е запазен старият, типичен за селото облик на сградите - иззидан с камък първи етаж и тухлен втори.
Такава е и къщата на 100-годишната Гина Лилова. Въпреки преклонната си възраст, до миналата година тя сама се е грижела за градината в двора, но днес вече усеща товара на годините си. Дори стаята, в която живее носи белезите на едно отдавна отминало време- бродираните ковьорчета по стените, порцелановите буркани с цветни орнаменти за подправки, оджака, тъканите възглавници на леглото, та дори и малката тенекиена мивка с кофа отдолу, подсказва, че собственикът ѝ живее в друга епоха и тук отдавна не е имало ремонт. В същото време мазето е пълно с приготвена още от миналата година зимнина...
Основният проблем тук е, че селото е със застаряващо население, допълва кметският наместник Цветомир Дамянов. В същото време голяма част от землището на село Чичил попада в границите на защитената зона "Войница". Липсата на замърсители, наличието на чиста вода и големите площи с медоносни растения в съседство, са станали причина значително да се развие пчеларството. В селото има и ловна дружинка, както и възможности за риболов в местната река.
Макар че в селото има доста проблеми, местните са се приспособили по някакъв начин да посрещат трудностите, като отдават повече внимание на добрите страни от живота на село - чистият въздух, прекрасната природа, възможността сам да отглеждаш храната си и да се радваш на спокоен живот.
